Tашқи иқтисодий фаолиятида инвестицияларнинг хусусиятлари - Экономика - Рефераты

Tашқи иқтисодий фаолиятида инвестицияларнинг хусусиятлари

Загружено в:

20.09.2019

Скачано:

0

Размер:

221 KB

Òàø қ è è қ òèñîäèé ôàîëè я òда èíâåñòèöè я ëàðíèíã õóñóñè я òëàðè Режа: 1.Тàø қ è иқтисодий ôàîлиятда и íâåñòèцè я ëàð. 2. Òàø қ è è қ òèñîäèé ôàîëè я òда èíâåñòèöè я ëàðíèíã õóñóñè я òëàðè. 3. ×åò ýë ñàðìî я ñè á ў ëãàí êîðõîíàíèíã я ðàòèëèøè õóñóñè я òëàðè âà ôàîëè я òè. 4. + ў øìà êîðõîíàíèíã áèçíåñ ðåæàси âà èíâåñòèöè я äàñòóðè. 5. Èíâåñòèöè я äàñòóðè áèëàí òàúìèíëàø.

Инвестицион жараенининг аксарият кисми кимматли когозлар бозори билан боглик. Бугунги кунда инвестиция жараёнига турли олим ва амалиётчилар хар хил нуктаи назаридан карашмокда . Айрим олимлар инвестицияни хали хам капитал куйилмалар, капитал курилиш категорияларига тенглаштириб келадилар. Аслини олганда, инвестиция хажми жихатдан хам сарфланиш йуналиши жихатидан хам хозир айтилган категориялардан устун туради. Бозор иктисодиёти шароитида капатил куйилмалар, капитал курилиш категориялари инвестицияларнинг таркибий кисмидир. Инвестицияларнинг иктисодий ахамияти тугрисида фикр юритадиган булсак, бу уринда “инвестиция” тушунчаснинг молиявий, мулкий ва интеллектуал (аклий) кадриятлари такрор ишлаб чикаришнинг дастлабки ва асосий тушунчаси булиб майдонга чикишни унутмаслик керак. Купгина иктисодтчи олимлар ва амалиётчиларнинг асарларида инвестиция ва у билан боглик, булган бошка муаммолар тугрисида фикрлар бор. Масалан, профессор Е.В.Михайлованинг фикрича, инвестиция бу субъект ихтиёридаги барча молиявий, моддий ва бошка бойликларни келажакда иктисодий самара олиш учун бирор объектга сарфлашдир. Бу уринда инвестициянинг мохияти билан мазмунини бозор иктисодиётига мослаштириб очиб беришга харакат килинган. Бизнинг иктисодиётимизда инвестиция хусусида конуний хужжатлар 1991 йилдан бошлаб кабул килинди ва утган вакт ичида улар анча такомиллаштирилди. Инвестиция тугрисида Узбекистон Республикасида кабул килинган конунда курсатилишича, инвестиция бу иктисодий самара (фойда,

даромад) олиш ёки ижобий ижтимоий натижага эришиш учун сарфланадиган пул маблаглари, банкларга куйилган омонатлар, пайлар, кимматли когозлар (акция, облигациялар), технологиялар, машиналар асбоб-ускуналар, лицензиялар ва самара берадиган бошка хар кандай бойликлардир. Бу иктисодий таъриф инвестициянинг бозор иктисодиёти шароитида тулалигича фаолият курсатишини аник тасдиклайди. Жумладан, унда, биринчидан, инвестициянинг узига ва инвестиция фаолиятининг объектларига кенг таъриф берилган, иккинчидан, инвестициянинг бевосита иктисодий ва ижтимоий самара олишга мукаррар богликлиги таъкидлаб утилган. Агар инвестр даромад олмайдиган булса, инвестицион жараённи амалга оширишнинг хам мантики колмайди. Демак, инвестицияга бозор муносабатларидан келиб чикиб берилган таърифнинг узидаёк инвестицион жараённинг хажми, асосий боскичлар, яъни жамгармалар (ресурслар), куйилма маблаглар (сарф-харажатлар), самара (даромад, фойда) аник, ва равшан курсатиб утилган. Худди шунингдек ёндашув инвестицион фаолиятнинг бозор муносабатларига утиши учун замин яратади, бу эса, молиявий моддий ва аклий бойликларни кайта таксимлашнинг вертикал ва горизонтал усулларидан бир хилда фойдаланишни таъминлаб беради. Хорижий мамлакатларнинг тажрибаси ва инвестиция тугрисида узимизда кабул килинган конунларнинг тахлилидан келиб чикиб, инвестициянинг шартли равишда учта турини ажратиш мумкин: 1. молиявий инвестициялар; 2. моддий инвестициялар;

3. интеллектуал инвестициялар. Бозор иктисодиети шароитида хар бир инвестиция турининг узига хос урни булади. Молиявий инвестициялар таркибига махаллий ва хорижий мамлакатларнинг пул бирликлари, банклардаги омонатлар, депозит сертификатлар, акциялар, облигациялар, векселлар ва бошка кимматли когозлар хамда тенглаштирилган бойликлар киради. Моддий инвестициялар таркибига асосий фондлар, яъни бинолар, асбоб-ускуналар, иншоотлар, коммуникациялар ва бошка турдаги асосий ишлаб чикариш фондларининг актив ва пассив кисмлари киради. Аклий (интеллектуал) инвестициялар микдори жуда ранг- барангдир, яъни улар мулкий хукуклар шаклидаги инвестициялар аклий мехнатга оид шаклдаги инвестициялар ва табий ресурслардан фойдаланиш шаклидаги инвестициялардан иборат. Мулкий хукуклар гурухига кирадиган инвестицияларнинг хиллари бозор муносабатларининг нечоглик ривожланганлигига миллий бозорларнинг узига хос томонларига караб хар хил булади . Аклий мехнатга оид хак-хукуклар шаклидаги инвестициялар таркибига муаллифлик хукуклари “ноу-хоу”, кашфиётлар , товар белгиларига бериладиган лицензиялар ва бошка хил эгалик хукуклари киради. Табий ресурслардан фойдаланиш хукулари куринишидаги инвестициялар ер ва бошка табиий ресурслардан фойдаланиш хукукларини уз ичига олади. Хамма турдаги инвестициялар, уларнинг хажмидан катъий назар, бирор бир инвестицион жараённинг натижасидир. Олимларнинг инвестициялар тугрисидаги фикрларини, инвестициялар хусусида конунларимизда келтирилган курсатмаларда умумлаштириб берилган. Молиявий

инвестициялар реал инвестициялар объектлари. Давлат ва бошка мулк эга халк хужалигини барча тармоклари томонидан чикарилади микдорида янгидан яратиладиган акциялар. Облигациялар ва диган модернизациялаштириш бошка турдаги кимматли радиган асосий фондлар когозлар ва оборот (айланма). Давлат ва бошка акционер илм-техника ма ҳ сулоти каш-тижорат банкларга куйиладиган фоиз, ихтиролар, изланишлар диган максадли жамгарма таъминот кадрларини етиштириш ва кайтадан тайёрлаш. Банк депозитлари тезонра Гоялар интеллектуал бойлик объектлари, кашфиёт, ихтиро, автор хамда бошка мулкчиликлик хукуклари (нау-хау) тажриба урганиш ва алмашиш. Хар хил шахардаги мулк-Ер табиий ресурслар ва бош-чиликка эга булиш хукук,-мулкчилик объектларига эга лари. булиш ва фойдаланиш хукуклари. Инвестицияларни жалб килиш ва сарфлаш сохаларига асосланиб, инвестиция фаолияти субъектларини классификациясини тузиш мумкин. Инвестицияга куйидагича таъриф берилади: инвестиция деб хар бир инвесторнинг ихтиёридаги молиявий, моддий ва аклий бойликларни бирламчи иктисодий самара олиш максадида бирор бир инвестицион объектга сарфлашига айтилади. Бозор иктисодиётида ривожланган мамлакатларнинг тажрибасида маълумки, инвестицион комплекс бир неча элементлардан иборат, уларнинг асосийлари куйидагилардир; инвестиция сиёсати, инвестиция иклими, инвестиция фаолияти, капитал куйилмалар, инвестиция боскичлари ва бошкалар. Ушбу элементларнинг хар бири бозор иктисодиёти шароитида узига хос й ў налишларга эгадир. Инвестиция сиёсати инвесторларнинг хак-хукуклари,

имтиёзларини таъминлаш билан бир каторда иктисодиёт тармокларига тегишли асосий фондларни кенгайтирилган кайта ишлаб чикаришга йуналтириш, мухим соликка тортиш механизмини ва молия-кредит сиёсатини таъминлаш билан боглик булган тадбирлар йигиндисидан таркиб топади. Инвестиция иклими, яъни киймати жуда кенг маъноли булиб, жами инвесторларнинг уз маблагини кандай сарфлаши, кандай бахолашини акс эттиради, у ёки бу мамлакатда капитал куйилмалар учун шароитлар нечоглик кулай-кулаймаслигига бахо беришида хисобга олинадиган хамма нарсаларни, мафкура ва сиёсат, иктисодиёт ва маданиятни хам уз ичига олади. Инвестиция иклими тушунчаси макро ва микроиктисодий доираларда куриб чикилади. Макродоирадаги бу тушунча мамлакатдаги сиёсий, иктисодий ва ижтимоий вазият сингари омилларни гавдалантиради, Жумладан, давлатнинг инвесторлар хусусидаги сиёсати, халкаро битимларга риоя килиш анъаналари, хорижий инвестицияларни национализация килишга мойиллик, молиявий инвестицияларнинг (институтларнинг) мустаxкамлиги, иктисодиётга давлат аралашувининг даражаси ва бошкалар сингари курсаткичлар хал килувчи ролни уйнайди. Микроиктисодий инвестиция иклимида инвесторнинг конкрет объектлар, яъни давлат органлари, хужалик субъектлари мол етказиб берувчилар, мехнат жамоалари, молия кредит тизимлари билан буладиган муносабатлари намоён булади. Макро ва микроиктисодий инвестицион иклим бир-бирини таказо этади ва бир-бирига узвий богликдир. Инвестицион фаолият инвестициялашнинг энг асосий марказий бугини хисобланади, чунки айнан шу жараёнда инвестиция бир куринишдан иккинчи куринишга утади, яъни

жамгармалар (ресурслар), куйилмалар (харажатлар), капитал мулк (тайёр махсулот), иктисодий самара (даромад, фойда), шаклини олади. Ресурслар - бирор бир тадбиркорлик фаолиятига сарфлашга мулжалланган моддий, молиявий ёки интеллектуал бойликлар хажмидир. Куринишлар занжирининг кейинги боскичи куйилмалар (харажатлардир). Бу тушунча котиб колган холатни эмас, балки динамикани, яъни куввати вакт узра узгариб борадиган хар кандай иктисодий жараённи акс эттиради. Захира деган тушунча хажм курсаткичлари билан улчанадиган дискрек ходисаларининг хоссаларини акс эттирадиган булса, оким тушунчаси захира хажмининг муайян вакт оралигига булган нисбати билан ифодаласа буладиган жараёнларни, бошкача айтганда, услубсиз ходисаларни акс эттиради. Шунга мувофик., маблагларни ажратиш (харажатлар) вакт оралигидаги инвесторликнинг нечоглик фаоллигини, демак, бозор коньюктурасини хам таърифлаб беради. Инвестициялар окимининг шу харакати, яъни тадбиркорликка инвестициялар ажратиш ва сарфлаб иктисодий натижа олиш инвестиция фаолиятининг узидир. Капитал куйилмалар, яъни сармоя ажратиш х ў жалик юритувчи субьектлар ишлаб чикариш фаолиятининг узига хос бир шаклидир, у асбоб-ускуналарни замонавийлаштириш, ишлаб чикариш объектлари ва бевосита ишлаб чикариш билан боглик, б ў лмаган объектларни кайта куриш, таъмирлаш ва асосий ишлаб чикариш фондларини кенгайтирилган холда кайта ишлаб чикаришни таъминлайди. Капитал куйилмалар, яъни сармоя ажратиш ёрдами билан капитал мулк кийматини аниклаш мумкин, Макроиктисодий куринишда олиб караладиган булса, капитал куйилмалар, сармоя хажми капитал кийматлар хажмидан ортик, б ў лади, чунки инвестицияларнинг бир кисми мудом

капитал бойликларга айланиш жараёнида булади. Шу билан бирга иктисодиётнинг ривожланиш даражаси нечоглик юкори б ў лса, инвестицияларнинг капитал мулкка айланиш жараёни (капитал курилиш, асосий воситаларнинг таъмири, уларни сотиб олиш) шунчалик тезрок, утади. Инвестицион боскич - инвестициялар ажратиш, капитал куйилма (харажатлар) бериш инвестициялар харакатининг бир боскичидир, халос. Узгаришлар занжиридаги кейинги элемент инвестициялар ажратишнинг капитал бойликлар билан ифодаланадиган натижаси, самарасидир. Шундай килиб, капитал бойликларнинг шаклланиши инвестицион капитал харакатининг пироварди, якуни, унинг янги истемол кийматларини яратиш учун б ў лган ишлаб чикариш омилларига айланишидир. Инвестициялар ажратиш боскичлари харакатларининг йигиндиси барча инвесторларнинг инвестицион фаолиятини ташкил этади. Инвестицион фаолиятнинг ташаббускорлари б ў либ инвесторлар (ёки инвестициялар субъектлари) майдонга чикади. Инвесторлар узлари эгалик киладиган ва карзга олинган мулкий ва аклий кадриятларини тадбиркорлик ишига ишлатиш тугрисида карорга келган инвестицион фаолият субъектларидир. Инвесторлар улуш кушувчилар, кредиторлар, харидорлар ролида майдонга чикишлари, шунингдек инвестицион фаолиятнинг бошка катнашчилари вазифаларини бажаришлари мумкин. Бозор иктисодиёти шароитида инвестицион фаолият куйидаги йуллар билан амалга оширилади: жисмоний шахслар, давлатга карашли булмаган корхоналар, хужалик уюшмалари, жамиятлар, ширкатлар, шунингдек жамоат ташкилотлари ва бошка юридик шахслар томонидан маблаглар ажратиш йули билан; давлат томонидан маблаглар ажратиш йули билан айни вактда

бу ишни хукумат ва бошкарув органлари инвестицион ва ссуда ресурсларини бюджетдан маблаг билан таъминлаш хисобига амалга оширади. Бозор иктисодиёти шароитларида давлатнинг инвестицион фаолиятдаги роли асосан фан-техника тараккиётини рагбатлантириш, малакали ишчи кучини етиштириб бериш, ишлаб чикариш инфраструктурасига маблаглар ажратиш сингари киммат турадиган жараёнларга давлат сектори бюджетидан етарли маблаг бериш билан чекланиши керак. Бундан ташкари, иктисодий мустакилликни таъминлаш ва фан- техника тараккиётини тезлаштириш, жамоат ишлаб чикариш сохаларини согломлаштириш, кишлок, районлар ижтимоий инфраструктурасини индустрлаш хамда яхшилаш максадларида иктисодиётнинг устувор сохаларига давлат томонидан ссудалар ва субсидиялар к ў ринишида ёрдам берилиши мумкин; • чет эл фукаролари, юридик шахслар ва ажнабий давлатлар томонидан чет эл инвестициялари бериш й ў ли билан; • мулкка эгалик килиш хукукига бекаму-к ў ст х ў жалик юритиш ёки оператив равишда бошкариш хукукига, шунингдек даромадлар манбаига, жамгармаларга эга б ў лган ва карзга бериладиган хамда жалб этиладиган маблагларни олиш хукуклдан фойдалана оладиган ватан ва чет эл фукаролари, юридик шахслари, шунингдек ажнабий давлатлар томонидан биргаликда инвестициялар ажратиш й ў ли билан. Демак, инвестицияларни амалга оширишда инвестицион фаолиятни олиб бориш шакллари хам мулкчилик шаклларига караб белгиланади. Маблагларнинг кайси сохаларга ажратилиши. хажмлари ва инвестициялар беришда катнашиш шартларига

караб инвестицион фаолиятнинг куйидаги объектлари тафовут килинади: халк. х ў жалигининг хамма сох.аларида янгидан яратиладиган ва замонавий холга келтириладиган асосий фондлар ва айланма маблаглар; - фан -техника махсулотлари, аклий кадриятлар, акциялар, облигациялар ва бошка кимматли когозлар, пул улушлари, мулкий хукуклар ва бошкалар. Узига карашли, карзга олинган, жалб этилган бойликларни, мулкий ва аклий кадриятларни у ёки бу инвестиция объектларига ажратиш т ў грисидаги карорни инвестицион фаолият субъектлари кабул киладилар.

Инвесторлар инвестицион ишловларни ў тказиш т ў грисида карор кабул килиш, инвестицион жараёнларни бевосита маблаг билан таъминлайдилар, ишга туширилган, объектни ў зларининг эхтиёжлари билан жамият эхтиёжларини кондириш максадида ишлатадилар ёки бошка юридик шахсларга ў тказадилар. Бозор иктисодиёти шароитларида бир-бирига боглик, б ў лмаган, ў зларининг мол-мулки билан ў зларидага ва карзга олинган маблаглар билан ў з контрагентлари олдида жавобгар б ў ладиган кенг к ў ламдаги, жуда хилма-хил инвесторлар иш олиб боради. Амалга ошириладиган инвестицияларининг хажмлари, й ў налиши ва самарадорлигини инвесторлар мустакил холда белгилайдилар. Улар инвестицияларни амалга ошириш учун ў зларига зарур б ў лган фукаролар ва юридик шахсларни ў з ихтиёрлари билан шартнома асосида жалб этадилар. Инвестициялар ва улар амалга оширилганидан кейин олинадиган натижаларга эгалик килиш, улардан фойдаланиш хукукларини инвестор конун билан белгиланган тартибда шартнома асосида бошка фукароларга хамда юридик шахсларга ў тказиш т ў грисида карор кабул килиши мумкин. Инвестор инвестиция объектлари ва натижаларига, жумладан реинвестициялар ва савдо ишларига эгалик килиш ва уларни ў з ихтиёрида тутиш хукукига эгадир. Инвестицион фаолият объектларинннг ў заро муносабатлари шартномалар (битимлар) билан тартибга солиб борилади, Инвестицион фаолият субъектларининг ажралмас хукуклари доирасига шартномалар тузиш, шерикларни танлаш, мажбуриятларни х ў жалик юритишдаги ў заро муносабатларнинг конунларига зид келмайдиган бошка хар кандай шартларини белгилаш киради. Шартномалар томонларнинг келишувига к ў ра инвестицион фаолиятнинг бутун даврига тузилади.

Инвестицион фаолиятни маблаг билан таъминлаш жуда хар хил манбалар хисобига амалга оширилади: ў зига карашли ва жалб этилган маблаглар, белгиланган тартибда чикарилган кимматли когозлар, заёмлар ва бошкалар шулар жумласидандир. Инвестицион фаолиятни амалга ошириш мумкин б ў лган асосий маблаглар манбаи - бу ў зига карашли молиявий ресурслар (фойда, амортизация учун ажратиладиган маблаглар, пул жамгармалари, фукаролар, юридик шахсларнинг жамгармалари ва бошкалар), инвесторнинг карзга олган маблаглари (банклардан олинган кредитлар, заёмлар, облигациялар), жалб этилган молиявий маблаглар (акцияларни сотишдан олинган маблаглар, фукаролар ва юридик шахсларнинг пай ва бошка хилдаги улушлари), бюджет маблаглари ёки инвестициялар учун ажратилган маблаглар (марказдан маблаг билан таъминлаш). Хозирги шароитларда инвестициялар таркибидаги марказлашган ва марказлашмаган маблаглар нисбати тубдан ў згариб бормокда. Марказлашган инвестицияларнинг улуши сезиларли даражада камайиб, марказлашмаган маблаглар салмоги ортмокда. Маблаг билан таъминлашнинг марказлашган ва марказлашмаган манба объектлари ў ртасидаги нисбатнинг шу тарика ў згариши бутун инвестиция комплексини бошкаришни ташкил этишда мохият эътибори билан мухим б ў либ колади. Бозор иктисодиёти шароитида барча инвестицияларнинг т ў ртдан уч кисми мустакил корхоналарнинг ў з маблаглари хисобига таъминланади. Шу билан бир вактда ишлаб чикариш кучларини ривожлантириш ва жойлаштириш стратегияси минтакавий мехнат таксимотининг ривожига караб республика ва махаллий органлар томонидан белгиланиши керак б ў лади. Марказлашмаган инвестициялашга давлат солик,

имтиёзлари, амортизация учун маблаг ажратиш нормалари, берилган кредит учун энг кам микдорда фоиз белгилаш, ишлар ва хизматларни квотлаш тартиби хисобига бевосита й ў л билан таъсир ў тказиб боради. Инвесторларнинг ў зларига карашли маблаглари асосий улушни ташкил этади. Фойда корхоналар тижорат фаолияти натижаларининг умумлаштирувчи к ў рсаткичи, давлат ва х ў жалик органлари молиявий ресурсларини шакллантиришнинг мухим манбаидир. Соликлар ва бюджетга т ў ланадиган бошка т ў ловлар т ў ланганидан кейин корхоналарда соф фойда колади, бу фойда истеъмолга, ижтимоий эхтиёжларни кондиришга, резерв фонд хосил килишга, корхона томонидан т ў ланадиган иктисодий акцияларга ва шунингдек инвестициялашга й ў налтирилади. Шундай килиб, фойданинг ишлаб чикариш эхтиёжларига ва ижтимоий характердаги сохаларга, шунингдек мухофаза кдлиш чораларига ажратиладиган кисми инвестицион фонд таркибида инвестициялар сифатида ишлатилиши мумкин. Бу инвестицион фонд бозор муносабатлари шароитида идора этиш учун давлат томонидан к ў риладиган чора-тадбирлар билан биргаликда инвестицион талабни идора этувчи к ў шимча иктисодий дастак б ў либ колиши мумкин. Давлат инвестицион кадриятларга доир таклиф ва талабни мувозанатлаштириш максадида шу фонд маблагларини ишлатишни ё чеклаб к ў яди ёки конун й ў ли билан белгиланган аник, максадларда ишлатишга рухсат этади. Бозор иктисодиёти шароитида инвестор учун сармояда к ў рсатилган киймати энг арзон лойихаларгина эмас, балки энг янги технологиялардан фойдаланиб, тегишли жойларда энг к ў п талаб килинадиган махсулотларни тезрок, ишлаб чикаришга имкон берадиган лойихалар ракобатбардош б ў либ колади. Ажратилган сармояларининг ў рни тез копланиши ва узок, муддат

давомида фойда олиб туришга кизиккан инвестор инвестицияларни к ў пайтириш лойиханинг сифатини ёки эксплуатацион рентабеллигини оширадиган б ў лса, бунга эришиш мумкин. Бирок, лойихани ишлаб чикариш ва амалга оширишга карор кабул килиш учун инвестор курилиш б ў ладиган жой, махсулот сотиладиган бозор, инвестицион ресурслар, солик, сиёсати ва манфаатларнинг хукукий химояси т ў грисида зарур ва ишончли ахборотга эга б ў лиши керак. Мана шу умумий маълумотларнинг хаммаси инвестицион фаолиятнинг илк боскичда инвестор кулида б ў лиши лозим. Бозор иктисодиёти ривожланган мамлакатларда давлатнинг моддий ва молиявий ресурслар таксимотига аралашуви чеклангандир. Х ў жалик субъектларининг к ў пчилиги ё хусусий ё жамоа мулкчилигига ёхуд аралаш холдаги мулкчиликка асосланган б ў либ, бозорларда моддий ресурслар билан пул ресурсларини мустакил холда кидириб топадилар ва ижтимоий махсулотнинг жуда к ў пчилиги, бу махсулот хох натурал-моддий шаклда б ў лсин, хох, киймат шаклда б ў лсин, шу бозор оркали таксимланади. Пул маблагларининг иктисодий муносабатлар катнашчилари ў ртасида таксимланишини таъминлайдиган бозор молиявий бозор деб айтилади. Молиявий бозор деган тушунча жуда кенг тушунчадир, чунки иктисодиёт фанимизда одатда молиявий ишларга киради, деб хисобланадиган алокаларнинг ў зинигана эмас, балки кредит муносабатларининг жуда хилма-хил шаклларини хам ў з ичига олади. Молиявий бозорнинг таркибида кимматли когозлар бозорини тафовут килиш мумкин. Кимматли когозлар бозори хам кредит муносабатларини, хам ў зининг кийматига эга б ў либ, сотилиши, сотиб олиниши, хаки т ў ланиши мумкин б ў лган махсус хужжатларни (кимматли

когозларни) чикариш билан ифодаланадиган биргаликдаги эгалик муносабатларини ў з ичига олади. Кимматли когоз ў зига алокадор мулкий хукукларни акс эттирадиган хужжатдир, у бозорда мустакил холда муомалада юриши, олди-сотди ва бошка келишувлар объекти б ў лиши, мунтазам суръатда ва бир марта даромад олиш манбаи булиб хизмат килиши, сармоя пулининг бир тури булиб хисобланиши мумкин. Хозирги вактда кимматли когозлар бозорнинг ишлаб туриши ва ривожланиб бориши учун аник ва тайин инфраструктурани ишлаш тизими узгарди . Жумладан , марказдан туриб капитал маблаглар билан таъминлаш анча камайди , молиявий ресурсларни соха ичида кайтадан таксимлаш бархам топмокда , корхоналарга карашли маблаглар улиши купаймокда ва хаказо. Бу холда кимматли когозларни чикариш корхоналарнинг инвестицион фаолиятини бюджетдан маблаг билан таъминлаш кискариб кетганининг окибатларини юмшатади. Иккинчидан, маблаг билан таъминлаш манбаалари структурасида узок, муддатли кредит улуши сезиларли даражада камайиши керак. Шунинг учун маблаг билан таъминлашнинг ташки усули кимматли когозлар эмиссияси б ў лади. Кимматли когозлар турли субъектлар томонидан чикарилади. Умумий килиб айтганда, эмитентлар (кимматли когозлар чикарувчилар) нинг уч гурухи тафовут килинади: давлат, x,усусий сектор, ажнабий субъектлар. Шунга яраша хамма кимматли когозлар шартли равишда давлат, хусусий сектор кимматли когозлари ёки халкаро кимматли когозларга б ў линади, асосий гурухдаги шу эмитентлардан хар бирининг таркибида айрим кенжа гурухлар

ажратилади. Масалан, давлат кимматли когозлари айрим молия муассасалари, шунингдек давлат к ў ллаб кувватлаб турадиган ташкилотлари, томонидан чикарилиши мумкин. Хусусий сектор чикарадиган кимматли когозлар орасида саноат фирмалари, тижорат банклари, инвестицион банклар, инвестицион фондларнинг кимматли когозлари тафовут этилади ва хоказо. Халкаро кимматли когозлар кандай валюта билан хисобланадиган б ў лса, шу валюта жихатидан хам, элиментларининг хили жихатидан хам тафовут килинади. Кимматли когозларнинг харакати ишлаб чикариш омили сифатида такрор ишлаб чикариш жараёнига жалб килинган моддий бойликлар хусусий юзага келадиган иктисодий муносабатларда восита ў рнини босади. Шу нуктаи назардан бу когозлар икки гурухга ажратилади. Кимматли когозлар бозори дастакларининг иктисодий табиатидан келиб чик.иб, бу когозларни биргаликда эгалик килиш муносабатларини ифода этадиган кимматли когозларга (улуш килиб к ў шилган кимматли когозларга) акциялар киради; - кредит муносабатларида восита б ў ладиган кимматли когозлар каторига хар хил шаклдаги карз мажбуриятлари - облигациялари. хазинахона ноталари, хазинахона векселлари ва бошкалари киради. Акциялар инвестицияларининг ў з табиатига к ў ра аник бир ишлаб чикариш билан махкам богланган бир туридир. Улар тадбиркорликни биргаликда амалга ошириш максадида эркин ресурсларни жамлаб бориш учун хизмат килади. Кимматли когозларнинг бу тури унинг эгасига куйидаги хак-хукукларини беради: - компаниянинг ижрочи органларини сайлаш акционерлик жамияти фаолиятига боглик, мухим масалаларни хал килиш

махалидага акционерлар йигилишида овоз бериш й ў ли билан компанияни бошкаришда иштирок этиб бориш; - молиявий-х ў жалик фаолиятининг натижаларига караб йиллик фойда кисмидан мутаносиб равишда улуш олиш; - акционерлик жамияти тугатилганида унинг активларидан мутаносиб равишда улуш олиш. Акционерлик тадбиркорлик хавф-хатари учун жавобгарликни ў з устига олади. Акциялар б ў йича олинадиган девидентлар микдори облигациялар б ў йича т ў ланадиган йирик фоизлар, банк депозити фоизлари ва эркин пул маблагларини жойлаштиришнинг бошка усулларида олинадиган даромадлардан к ў ра бир мунча кам б ў лиши мумкин. Корхона фаолияти натижасида зарар к ў риладиган б ў лса, дивидент умуман т ў ланмайди. Акционерлик тузилмаси синадиган, яъни банкрот б ў лса, унинг катнашчилари ў злари сотиб олишган акцияларнинг (ажратган маблагларининг) микдори бараварида жавобгар б ў лишади. Акциялар оддий ва имтиёзли акцияларга б ў линади. Оддий акциялар дивидент бериб туради, умумий йигилишларда овоз бериш хукукини корхона тугатилган махалда эса, бошка, хамма карзлар т ў ланиб, пайчиларнинг даволари кондирилганидан кейин активлар олиш хукукини беради. Имтиёзли акциялар ў зининг хусусиятларига к ў ра оддий акциялар билан облигациялар ў ртасида оралик, ў ринни эгаллайди. Туркумланиш хусусиятларининг хилма-хиллиги жихатидан имтиёзли акциялар облигациялардан хеч бир колишмайди, шу сабабли уларни облигацияларнинг ў зи деб хисоблаш максадга мувофик б ў лади. Бу -облигациялар билан имтиёзли акцияларнинг инвестицион акцияларнинг инвестицион сифатларини киёслаб к ў ришга имкор беради. Имтиёзли акцияларнинг оралик, ў ринидаги табиати нимадан иборат? Имтиёзли акциялар, бир

томондан, корпарация акционер сармоясининг бир кисмидир. Демак, имтиёзли акцияларнинг эгалари кредиторлар эмас, балки фирмага биргаликда эгалик килувчи кишилардир. Биргаликда эгалик килувчи кишиларнинг мавкеи шундай б ў ладики имтиёзли акцияларнинг эгалари бошка акционерлар билан бир хилда улуш к ў шадилар компаниянинг мулки б ў либ хисобланади ва кайтарилмайди. Шундай килиб, имтиезли акциялар, худди оддий акциялар сингари муддатсиз б ў лади яъни хаки т ў ланадиган муддати б ў лмайди. Бу акцияларни оддий акцияларга якинлаштирадиган яна бир хусусияти шуки, улар б ў йича даромадлар облигацияларга т ў ланадиган фоизлар каби ишлаб чикариш харажатлари жумласига киритилмасдан, балки соликларни т ў лаб к ў йгандан кейин фойдадан т ў ланади. Иккинчи томондан имтиёзли акциялар облигацияларга ў хшаб кетади, чунки улар б ў йича дивидент акция номиналига нисбатан фоизлар к ў ринишида ёки кандай б ў лмасин катъий пул бирликлари суммаси куринишида т ў ланади, Бундан имтиезли акциялар одатдаги акциялардан фарк, килиб, номинал ахамиятга эга б ў лади деган маъно келиб чикади. Имтиёзли акцияларнинг номинал киймати уларни эмиссияси килиш махалида белгиланади. Бирок, уларнинг бу киймати акционерлар умумий йигилишининг карори билан ў згартирилиши мумкин. Имтиезли акциялар б ў йича дивидентлар оддий акцияларникидан фарк, килиб, облигацияларининг фоизлари т ў ланиб, соликларнинг хаки ў тказилганидан кейин биринчи навбатда т ў ланади. Имтиёзли акцияларнинг эгалари корхона тугатилаётган махалида активларнинг таксимланишида оддий акциялар эгаларидан к ў ра к ў прок улуш олади. Оддий акция кимматли когоз б ў либ, унинг эгасига корхонанинг к ў рган фойдасига улуш олишга, шунингдек корпарация

тугатиладиган б ў лса, унинг тегишли активларини к ў лга киритишга хукук беради. Бирок,, бу хукуклар кафолатланган эмас, т ў ланадиган дивидендларнинг микдори ва муддатлари учун компания юридик жихатдан жавобгар б ў лмайди. Лекин катта фойда к ў радиган ёки дивидендлар бошка хар кандай турдаги кимматли когозлар б ў йича олинадиган даромадлардан к ў п ортик, б ў лиши мумкин. Облигациялар кредит хужжатларининг бир туридир. Облигация эгасига камдан-кам истисноларни хисобга олмаганда катъий даромад олишга хукук берадиган ва акциялардан фарк, килиб, шартлашилган муддатдан кейин хак т ў ланиши керак б ў лган кимматли когоздир. Бозор иктисодиёти ривожланган мамлакатларда хозир заём облигациялари жуда кенг русум б ў лган. Бу, аввало, кенг доирадаги масалалар юзасидан инвесторларни хам, эмитентларни хам каноатлантира оладиган бир битимга келиш имкониятлари к ў плигига боглик. Облигациялар эмиссияси, яъни облигациялар чикариш эмитентларини асосан шу жихатдан кизиктирадики, бу иш акциялар чикаришдан к ў ра арзонрок, тушади ва т ў ланадиган фоизлари хам камрок, б ў лади. Бундан ташкари, облигациялар б ў йича т ў ланадиган фоизлар хам, т ў ланиши керак б ў лган асосий карз суммаси хам компания харажатлари жумласига киради ва шу билан солик солинадиган фойдани камайтиради. Заём облигациялари ёки карз олинганлиги т ў грисидаги гувохнома акциялардан фарк, килиб ў зининг эгасига гаплашилган фоизини кулга киритиш хукукини ва облигация учун маълум муддатга т ў ланган суммани кайтариб олиш хукукини беради. Бозор иктисодиётига ў тган мамлакатларда с ў нги вактларда к ў шимча таъминланган облигациялар русум б ў либ бормокда.

Инвесторлар учун бу облигациялар шу жихатдан кизикарлики, улар ў зларининг фоизлари ва карз суммаси т ў ланишига анча мустахкам кафолат беради. Бу облигацияларнинг хусусияти шундан иборатки, уларнинг таъминланиши г ў ё икки манбага б ў линади. Асосий таъминотини одатга к ў ра эмитент-фирма активлари ташкил этса, к ў шимча таъминоти ё битта фирма ёки шу фирманинг ривожланишидан манфаатдор б ў лган бир нечта фирма активлари ташкил этади. Шундай килиб, акциялар билан облигациялар к ў п жихатдан умумий хусусиятларга эга, лекин уларнинг мохият эътибори билан мухим б ў лган фарклари хам бор. Уларни шу нарса бирлаштирадики бу турдаги кимматли когозлар ў зларининг эгаларига ажратган маблаглари учун маълум даромад олишни таъминлайди. Бирок, облигациялар б ў йича уларнинг эгасига купон фоизи меъёрига караб катъий олдиндан маълум б ў лган даромад т ў лаш кафолатланадиган б ў лса, акция эгаси ў зидаги акциялари б ў йича оладиган даромадларининг уларнинг оладиган даромадларининг микдорини билмайди. У ёки бу турдаги акцияни сотиб олиш (сотиш) да киши ў ша акцияни чикарган корхонанинг хозирги молиявий ахволи, келажакдаги тараккиёти ва тижоратга оид бошка бир канча к ў рсаткичлари т ў грисидаги маълумотларга караб иш к ў риши керак, холос. Акциялар б ў йича олинадиган даромадни олдиндан аник, билиш мумкин эмас, у келгусида шаклланадиган фойданинг бир кисмидир. Акция билан облигация ў ртасидаги асосий фарк, бу хужжатларни эгаларининг кредиторлар (облигациялар) ва корхона эгалари (акциялар) сифатидаги хукукларидадир. Акционер мулк эгаси (олган акциялари суммасига яраша мулк) б ў либ, корхонанинг фойдаси ва зарарларида бир хил хукук, билан катнашади, х ў жалик фаолияти муваффакиятсиз чикгудек б ў лса,

тегишли хавф-хатарни гарданига олади. Хуллас, акция эгаси тадбиркорлик бобида облигация эгасидан таваккал килади, облигациялар б ў йича олинадиган даромад эса, амалда хар кандай хавф-хатардан холи б ў лади. Акциялар ишлаб чикариш тараккиётига, жумладан унинг техник жихатдан такомиллашувига корхоналар, ташкилотлар ва ахолининг б ў ш турган пул маблагларини к ў шимча сафарбар этиш воситаси сифатида алохида ахамиятга эга. Кимматли когозлар бозори етарлича ривожланмаган мамлакатларда акцияларни очик, равишда сотиш (ажнабий инвесторлари кенг жалб этмасдан туриб) кийинчиликларга учраши ёки бунинг иложи б ў лмаслиги хам мумкин. Бундай холларда хусусийлаштиришнинг асосий усули активларни олдиндан белгиланган хусусий инвесторларга сотиш (акциялар шаклида ёки т ў гридан-т ў гри), шунингдек янги хусусий сармояларни жалб этишдан иборат б ў либ колади. Реклама килиш ва ахборот бериб туриш компаниялари жадал олиб бориладиган б ў лса, кимматли когозлар бозори етарлича ривожланмаган махалларда хам акцияларни ахолига очик, равишда сотиш мумкин б ў лади. Бундан ахоли ва хусусий сектор пул маблагларини сафарбар этиш юзасидан давлатнинг хусусийлаштириш дастурлари доирасида фаоллик билан олиб борадиган ишлари банк тизимидан ташкаридаги ресурсларни харакатга келтиради, молиявий тузилмаларнинг конуний тус олишига ёрдам беради. Маблаг билан таъминлашнинг акционерлик шаклида корхоналарнинг х ў жаликни юритиш ва тараккиёти учун ажратилган маблаглардан фойдаланиш ишларини самарали олиб бориши учун жавобгарлиги ортади. Акциялар ёрдамида амалга ошириладиган инвестицион дастурлар табиатан маълум сохага

м ў лжалланган б ў лади. Маблаг ажратилаётган чора- тадбирларнинг самарали б ў лиши инвесторларнинг иктисодий жихатдан фойдали й ў налишларга маблаг беришдан манфаатдорлигини оширади, халк истеъмол товарини ишлаб чикариш кенгайишига ёрдам беради. Х ў жалик юритишнинг акционерлик шакллари янги структура сиёсатини амалга оширишда сезиларли ролни уйнайди. Акцияларни х ў жалик юритувчи субъектлар орасида таркатиш улар ў ртасида т ў лов таъминланмаган талабнинг кайта таксимланишига олиб келади. Ахолининг акцияларни сотиб олиши инвестициялардаги истеъмол талабини ў згартириб, маблагларнинг истеъмол фондидан жамгариш фондига к ў шилишига билвосита й ў л билан ёрдам беради. Иктисодиётнинг умуман баркарорлашиб, ишлаб чикариш таназзулининг бархам топаётгани акционерликлар сармоясининг шу куннинг ў зида катта фойда олишни таъминлайдиган сохаларга, биринчи галда савдо сохасига эмас, балки ишлаб чикаришга й ў налтиришга олиб келади. Жисмоний ва юридик шахсларнинг ортикча молиявий ресурсларини кимматли бозорларга хавфсиз инвестициялаш учун хукуматнинг инвестиция фондлари фаолиятининг ташкил этиш тадбирлари хакида бир нечта карорлари кабул килинди. Хозир молиявий ресурсларни кимматли когозларга инвестициялаш максадида иктисодиётимизда бир нечта хусусийлаштирилган инвестиция фондлари фаолият к ў рсатиб турибди. Бу фондлар жисмоний ва юридик шахсилар омонатини мужассамлаштириб, бошка х ў жалик субъектларининг кимматли когозларининг сотиб олади ва улар хисобидан даромад килади. Хусусий инвестиция фондларининг устиворлиги шундан

иборатки, улар бир нечта ў нлаб акционерлик жамиятининг кимматли когозларни сотиб олади. Шулар хисобига ў з акцияларини чикаради. Демак, инвестор хусусийлаштирилган инвестиция фондининг 100 с ў млик акциясини сотиб олса, унинг бундан к ў риши б ў лган зарари жуда кам б ў лади, чунки фонднинг маблаглари бир корхона акциясига сарфланмасдан, балки к ў плаб корхоналарнинг акцияларига мужассамлангандир. Бирок акционерлик жамияти банкротга учраб, синган такдирда хам колганлари самарали фаолият к ў рсатиб бориши мумкин. Кимматли когозлар бозорини яратиш ва ривожлантириш, мамлакатимиздага корхоналар томонидан кимматли когозлар чикариш ва уларни жахон бозорида сотиш, ишлаб чикаришни кайта куриш ва техник жихатдан кайта куроллантириш муаммоларини хал килиш учун к ў шимча валюта ресурсларини жалб этишга ёрдам беради. Ўзбек истонда бозор муносабатларига асосланган иктисоиётни барпо этиш ва ривожланган хукукий-демократик давлатни шакллантиришда нафакат миллий-тарихий хусусиятлар, балки жахон тажрибасига, демократик мамлакатларнинг йиллар давомида т ў планган илгор тажрибаларига таяниш мухим ахамият касб этади. Узбекистонда ижтимоий иктисодий ислохатларнинг мухим шарти ва кафолати давлатнинг бош ислохатчи эканлигидир. Шу нуктаи назардан Франциянинг иктисодий ривожланиш тажрибасини ў рганиш, тараккиётнинг французча моделидан мухим хулосалар чикариш, республикамиз учун мухим ахамият касб этади. Иктисодий тараккиётнинг французча модели т ў грисида фикр юритганда албатта, х ў жалик тизимининг ў зига хосликларини хисобга олиш, миллий иктисодиётни тиклаш

йилларида давлатнинг бошкарувчилик ролини ў йнаганини алохида таъкидлаб ў тиш жоиз. Дархакикат 2-жаxон урушидан с ў нг ижтимоий иктисодий ислохатлар ў тказишни давлат ў з зиммасига олди хамда ў рта муддатли (4-6 йилларга м ў лжалланган) режалаштириш амалиётида фойдаланилди. Хозирги пайтда жахондаги иктисодий ривожланган мамлакатлар орасида хам, жахон экспортчилар р ў йхатида хам т ў ртинчи ў ринни, хизмат к ў рсатиш сохасида иккинчи ў ринни эгаллаб турган Франция ў з эшикларини бозор иктисодиётига кенг очиб к ў йганлиги туфайли муваффакиятларга эришди. Франция энг мукаммал ракобатбардош ишлаб чикариш аппаратларидан бирига эга, хизмат к ў рсатиш эса унинг жами ички махсулоти 67%ини таъминлайди, бу хизматлар орасида инвестициялар тобора катта ахамиятга эга б ў лмокда. Франциянинг юкори малакали ишчи кучи, унинг замонавий инфратузилмаси хамда ягона иктисодий макон реал вокеликка айланиб колган Европанинг кок марказида жойлашганлиги туфайли чет эллик инвесторларни ў зига жалб килмокда. Бирок Франциянинг ў зи хам маблагларини чет элда инвестицияламокда . Франциянинг корхоналари биотехнологияларда , термоядро электр станциялари учун ускуналар ишлаб чикаришда ва комуникацияларда энг илгор ноу – хоудан фойдаланади . Франция саноати , асосан кичик ва урта корхоналардан ибора. Бу корхоналар уз мохиятига кура харакатчан, янги иш жойларини яратишга кодир булиб , Франциянинг жахон бозорларида янги уринларни кулга киритишга имкон бермокда. Жуда катта маданий бойликка эга булган Франция уни саклаб колишга харакат килбгина колмай бошкалар билан хам уртоклашмокда. 1980-йиллар охири ва 90-йилларда чет элда катта бевомита инвестициялар килинди Франция корхоналари портфель

инвестицияларидан кура, корхоналарни (кушма корхоналар ёки француз капитали 100% ташкил этадиган корхоналар )барпо этишда катнашиш ёки узлари барло этиш шаклидаги бевосита инветицияларни афзал курдилар . Тадбиркорлар 70- 80йиллардаги портфель инвестицияларини диверсификациялаш стратегиясидан , асосан , воз кечдилар. Улар иктисодиётнинг глобаллашиш жараёнини хисобга олиб , уз фаолиятларини баъзи бар бошка йуналишларга мужассамлаштирдики , бу иштирок этиш , кушиб юбориш ва локал вазиятдан чикариш каби куплаб холатларда уз аксини топди. Франциянинг саноат корхоналари уз капитал маблагларини инвестиция чикимлари хаммадан кам ва бу маблаглардан фойдаланиш шарт-шароитлари кулай булган мамлакатларга , яна хам кенгрок маънода оладиган булсак улар уз капиталларини иктисодий тараккиёти Франциянинг иктисодий тараккиётига хаммадан купрок якин мамлакатларга йуналтирадилар. 1995-1998 охирида Франция Парламент инвестицияларни к ў ллаб-кувватлаш ва ў заро химоя килиш хакидаги икки томонлама шартномани ратификация килди. Франция ва Узбекистон икки ёклама солик солишга й ў л куймаслик хакидаги шартномани излайди. Бу шартнома мамлакатларимиз парламентлари томонидан шу йилнинг охирига кадар ратификация килинишлари керак. 1997 йилда икки томонлама муносабатлар доирасида Франция Ўзбек истонга 300 млн. франк микдорида кредит алокасини очди. Чет эл инвестициялари агентлиги маълумотларига к ў ра, Франция сармоялар экспорт килувчи энг йирик мамлакатдир. Шу билан бирга, у Узбекистои иктисодиётига инвестит ҳ яларни олиб келиш сохасида ана шу жахондаги ролига мос ў ринни эгаламаётибди. Хозирги вактда Франция Узбекистон иктисодиётида чет эл

инвестицияларини олиб кирувчилар орасида олтинчи ў ринни, Узбекистон эса Франциянинг МДХ таркибига кирувчи 12 савдо шериклари орасида учинчи ў ринни эгаллайди. Франциянинг ишбилармон доиралари пахта сотиб олишдан ва Узбекистонинг кимё, энергетика ва кишлок х ў жалик махсулотларини кайта ишлаш тармокларига инвестиция килишдан, айникса, манфаатдордирлар. Хозирги вактда жахондаги иккинчи ишлаб чикарувчи хисобланган БАРАКСЕ фирмаси Навои тахар цемент ишлаб чикарадиган заводга маблаг солишга!! манфаатдор, СООЕМА фирмаси эса Кизил- кумдаги кон- саноат минтакасида ишлашда катнашиш борасида музокаралар олиб бормокда. Хакикатан хам, собик совет республикаларига, хозирги МДХ республикаларига инвестиция килиш хакида гап эхтиёткордирлар. Инвестициялар б ў йича турли конунларни ишлаб чикилиши хамда уларни амалда к ў ллаш т ў грисидаги карорларга риоя килиниши Француз инвесторларини купрок маблаг солишга ундаган б ў лар эди. Хозирги вактда Узбекистондагидек хар бир инвестициялаш холатига алохида-алохида ёндашув Француз саноат инвесторларини т ў хтатиб турибди. Бундан ташкари, Ўзбек истон валюта бозорининг ривожланмаганлиги ва с ў м н и н г конвертация килинмаслиги хам ў з таъсирини ў тказмокда. Франция кишлок х ў жалик махсулотини экспорт килиш б ў йича жахонда иккинчи ў ринда, Гарбий Европада биринчи ў ринда туради. Узбекистоннинг аграр секторини ривожлантириш хакида Франциянинг Ўзбек истон Республикасидаги элчиси жаноб Жан-Клод Ришар куйидаги маслахатларни берди: Франция кишлок х ў жалик махсулотини экспорт килиб 1996 йилда актив сальдонинг 53,8 млрд. франкдан ошиб кетишига

эришиш имконини берди, бу эса Франция ташки савдо баланси умумий суммасини тахминан ярмини ташкил этади. Шу ракамнинг ў зиёк кишлок х ў жалик махсулотини экспорт килиш самарали эканлигини яккол к ў рсатиб турибди, Узбекистоннинг аграр секторига келсак, уни тубдан кайта куриш ва к ў плаб инвестицияларни олиб келиш зарурдир. Фраяциянинг Ўзбек истон Республикасидаги элчиси жаноб Жан-Клод Ришар якинда Францияда б ў либ учрашув ў тказди. Ундан к ў зланган максад кишлок х ў жалик махсулотлари ишлаб чикариш сохасида икки мамлакат ў ртасидаги хамкорликни ривожлантиришдан иборат эди. Францияда ерга мулкчиликнинг хамма шакллари мавжуд ва кишлок х ў жалиги махсулотини кайта ишлаш сохасида катта имкониятларга эга, бу эса хам хукукий, хам техникавий база билан таъминланган Франция катта имкониятларга эга . Ўзбек истон ва Франция ў ртасидаги икки томонлама иктисодий муносабатларга т ў хталадиган б ў лсак, бу муносабатлар йилдан йилга ривожланиб бораётгани, Франция билан нафакат иктисодий сохада, балки сиёсий ва маданий сохаларда хам икки томонлама хамкорлик тобора чукурлашиб бораётганлиги яккол кузга ташланади. ×åò ýë ñàðìî я ñè á ў ëãàí êîðõîíàíèíã я ðàòèëèøè õóñóñè я òëàðè âà ôàîëè я òè Ч åò ýë ñàðìî я ñè қ àòíàøãàí êîðõîíàëàð âàòàí áèçíåñ àìàëè¸òèäà қ ў øìà êîðõîíàëàð ( қ К ) íîìèíè îëäè. Óëàð âàòàí âà õîðèæèé øåðèêëàðíèíã óìóìèé (áèðãàëèêäà) ôîéäàëàíàäèãàí êàïèòàëèíè áèðëàøòèðèø àñîñèäà òóçèëàäè âà èø îëèá áîðàäè, âà ìèëëèé è қ òèñîäíèíã áóòóíëàé я íãè õ ў æàëèê òóçèëìàñè á ў ëèá қ îëäèëàð. Áîø қ à қ К ðèâîæëàíèøè ìàìëàêàòíè

æàõîí áîçîðèãà ê Ў ïðî қ , òàáèèé âà êåíãðî қ қ èëèá áîðèøè, хîðèæäàí èë ғ îð òåõíîëîãè я ëàðíè îëèø ó÷óí çàðóð á ў ëãàí валþòà îëèøãà, хîðèæèé ìàìëàêàòëàðãà äàâëàò õàðçèíè ò Ў ëàøãà õàðàòèëãàí ýäè. Çàìîíàâèé қ К ëàð Ў ç ôàîëè я ò è қ òèñîñè, ìóëê òóçèëìàñè, òîâàð ñîòèø áîçîðèãà ÷è қ èø óñëóáëàðèãà ê ў ðà ê Ў ï ôàð қ қ èëàäè. Óëàð èñòåúìîë ó÷óí ì ў ëæàëëàíãàí òîâàðëàð, èøëàá ÷èõàðèø âîñèòàëàðè, èøëàá ÷èõàðèø âà ñîòèø, õèçìàò ê Ў ðñàòèø, âîñèòà÷èëèê, ìîëè я âèé ñó ғ óðòà âà áîø қ à îïåðàöè я ëàð áèëàí, øîó áèçíåñ âà áîø қ à òàäáèðêîðëèê òóðëàðè áèëàí øó ғ óëëàíàäèëàð. Ҳ îðèæèé ñàðìî я ëè êîðõîíàëàð ò ў ãðèñèäàãè қ îíóí÷èëèêêà ê ў ðà қ Ê ëàðíèíã Íèçîì ôîíäëàðè ôà қ àò ñ Ў ìäàãè áåâîñèòà ïóë ò ў ëîâëàðè âà âàëþòàäà ýìàñ áàëêè ïóëäà èôîäàëàø é ў ëè áèëàí õèñîáëàíãàí. Áèíîëàð èøëàá ÷èõàðèø âà ñàâäî õîíàëàðè, õîì-àø¸, òåõíèê óñêóíà âà æèõîçëàðè ҳ амäà “íîó-õàó”, èë ғ îð òåõíîëîãè я ëàð ê Ў ðèíèøèäàãè èëìèé ғ î я ëàð ê Ў ðèíèøèäàãè ìàòåðèàë ìîääà óëóøëàðè áåðèø é ў ëè áèëàí хàì øàêëëàíòèðèëäè. Áó áàð÷à øåðèêëàðíèíã,ôîéäàäà óëóøëè қ àòíàøèø қ îèäàñè á ў éè÷à øàêëëàíãàí қЎ øìà ìóëêíè òàøêèë ýòóâ÷è ìóхèì òàøêèë ýòóâ÷èëàðè ôà қ àò êåíã âà òóðëè òóìàí õàìêîðëèêêà àñîñëàíèá, õàáàðëàøèá “èøëàéäèëàð”. Áó íàðñà êó÷ëàðíèíã ôîéäàëè èøíè áåðàäè у қ àí÷à ê Ў ï á ў ëñà, øóíчà òàäáèðêîðëèê ôàîëè я òèíèíã ҳ ам è қ òèñîäèé ҳ ам òàøêèëèé ñîõàëàðèãà ÷ó қ óððî қ êèðèá áîðàäè. Ýðêèí òàäáèðêîðëèêíè òóøóíèø ó÷óí êîðõîíà ôàîëè я òèíèíã ñîòèø âà ðåæà ôàîëè я òè èñòè қ áîëëèãè áåëãèëàø (ìàúíîñèãà ê ў ðà áó íàðñà ìàðêåòèíã ñòðàòåãè я ñèíèíã Ў çè). Áåðèëãàí қ Ê áîçîðëàðèãà ÷è қ ìî қ ÷è á ў ëãàí òåððèòîðè я íèíã èæòèìîèé, è қ òèñîäèé, хó қ ó қ èé õóñóñè я òëàðèíè õèñîáãà îëìàñäàí òóçèëà îëìàéäè. қ èììàòëè қ î ғ îçëàð áîçîðëàðèíè òàõëèë қ èëèø, õîø-àø¸, ìå қ íàò áîçîðëàðèíè, қЎ ëëàíàäèãàí òåõíîëîãè я ëàðíè, íàðõëàø èñòåúìîë÷èëàð òàëàáèíè êóçàòèø âà èñòè қ áоëèíè áåëãèëàø, õàì øóíãà êèðàäè, Áîçîðíè òåçêîð áîõàðèøãà êåëñàê (ìàðêåòèíã òàêòèêàñè) ó

áåðèëãàí хóäóäëàðäàãè èñòåúìîë÷èëàðíèíã ïñèõîëîãè я ñè âà òàäáèðêîðëèêíèíã êóïãèíà àñîñëàðèíè (ôà қ àò è қ òèñîäèé ýìàñ) áèëìàñäàí àìàëãà îøèðèëà îëìàéäè. Àéòàéëèê Åâðîïàäà ìàõñóëîò ó÷óí æàâîáãàðëèê êåëòèðàäèãàí òîâàðíèíã øàðòíîìàäà øàðòëàíãàí ñèôàòèãà ҳ àì øàðòëàíìàãàí ñèôàòèãà ҳ àì àììî áèòèìíèíã ìîхè я òèãà òåãèøëè á ў ëãàí ñèôàòãà òààëëó қ ëè êàôîëàòëàð èíñòèòóòëàðè îðõàëè àìàëãà îøèðèëàäè. Øó âà қ òíèíã Ў çèäà øàðòíîìà èìçîëàíà¸òãàí ïàéèòäà ñîäèð á ў ëãàí êàì÷èëèêëàð ò Ўғ ðèñèäà ãàï êåòñà êàôîëàòëàð áåðìàéäè. Óìóìàí îëãàíäà êàôîëàò äîèðàñèäà äàúâîëàð қ èëèø ýõòèìîëèíè øàðòíîìà é ў ëè áèëàí èñòèñíî қ èëèø ìóìêèí. қ Ê ôàîëè я òèäà ôà қ àò âàòàí áîçîðè áèòèìëàðèãà ñó я íèø ìóìêèí ýìàñ ðàõáàðëàð âà ìóòàõàññèñëàð қ Ê Ў ç ìàõñóëîò âà õèçìàòëàðè áèëàí ÷è қ ìî қ ÷è á ў ëãàí ðåãèîíëàðäàãè õà¸òíèíã òàáèèé è қ ëèìè òàðèõèé, èæòèìîèé - ñè¸ñèé ва áîø қ à øàðîèòëàðè òîìîíèäàí қў éèëãàí áàð÷à ÷åêëàíìàëàðíè òàõëèë қ èëèøëàðè âà ìè қ дîðèé áàõîëàøëàðè çàðóð. қ àòüèé ãàïèðãàíäà қ Ê äàãè ñàðìî я ëàð á ў éè÷à èøëàð ìàæìóàñèíè òàøêèë ýòèø âà îëèá áîðèø, áó èøíè áîø қ à õ Ў æàëèê òóçèëìàëàðè âà äîèìî ôîéäàëàíèëàäèãàí íàìóíàëàðäàí êàì ôàð қ қ èëìàéäè. Óëàðíèíã óìóìèé Ў ë÷àìè áèòòà, àììî àíè қ ò Ў ëäèðèø äîèìî Ў çèãà õîñäèð. Áó åðäà òàø қ è áîçîð õóñóñè я òè áèëàí áèðãà âàòàí қ îíóí÷èëèãèãà õîðèæèé ñàðìî я ëàð ò ўғ ðèñèäàãè хó қ ó қ èé ìóíîñàáàòëàð áèëàí áî ғ ëè қ бир қ àòîð Ў çèãà õîñëèêëàðíè õèñîáãà îëèø æîèçäèð. Áó àââàëî қ Ê íè ñàðìî я ëàø ìàíáàëàðè, óíãà áåðèëàäèãàí áîæõîíà âà ñîëè қ èìòè¸çëàðèãà, õîì-àø¸ áèëàí áóòëîâ áóþìëàðè áèëàí òàúìèíëàø òàðòèáè, òàúñèñ÷èëàð îðàñèäàãè Ў çàðî õèñîá-êèòîáëàðãà òåãèøëèäèð. Øóíäàé қ èëèá қ Ê ìîëè я è қ ëèìèäà қ óëàé àø¸ëàð ìàâæóä. Ñîëè қ ñîëèø àñîñèíèíã êàìàéèøè (êîðõîíà ðèâîæëàíèø æàìõàðìàñè é Ў íàëòèðèëãàí ñóììàëàðíè ñîëè қ ñîëèíàäèãàí êèðèì ¸êè ôîéäàäàí ÷èõàðèø é ў ëè áèëàí); ò Ўғ ðè ïàñàéèø âà õàòòî ñîëè қ äàí áóòóíëàé îçîä қ èëèø; ñîëèêäàí îçîä қ èëèø ¸êè áèð қ àí÷à

ìóääàòãà óëàðíè ò Ў ëàøíè êå÷èêòèðèø ê Ў ðèíèøèäàãè ñîëè қ òàúòøòëàðè, қ Ê ôàîëè я òèãà қ óëàéëèê я ðàòóâ÷è ìàõñóñ çîíàëàðíè я ðàòèø, ýðêèí è қ òèñîäèé çîíàëàðíè я ðàòèø âà áîøõàëàð. Ñàðìî я äàñòóðëàðèíè òóçèø âà àìàëãà îøèðèøãà ôîéäàäàí ñîëè қ îëèø òàðòèáèãèíà ýìàñ áàëêè áîæõîíà áîæè ҳ àìäà қ Ê ãà âàëþòà æàìõàðìàëàðèíè øàêëëàíòèðèø òàðòèáëàðè ҳ àì òàúñèð ýòàäè. Ў çèíèíã ìàòåðèàë èøëàá ÷èõàðèøèíè òàúìèíëàøãà ì Ў ëæàëëàíãàí ìóëêíè хîðèæäàí îëèá êèðãàíäà áîæõîíà áîæè âà ñîëè қ äàí îçîä қ èëèíèøè, ñàðìî я äàñòóðëàðèíè èøëàá ÷è қ èø âà àìàëãà îøèðèø íó қ òàè-íàçàðèäàí õàðàãàíäà қЎ øìà êîðõîíàëàðíèíã ìóõèì èìòè¸çëàðèäàí áèðèäèð. қ Ê êîðõîíàëàð íèçîì ôîíäèãà óëóø ñèôàòèäà õóäóäãà îëèá êèðèëà¸òãàí òîâàðëàð ó÷óí óñòàìà қ èéìàò ñîëè қ èäàí óëàðíè қ àéä ýòèëãàí âà қ òäàí áîøëàá áèð éèë ìîáàéíèäà îçîä қ èëèíàäè. Óëàð òîìîíèäàí îëèá êèðèëà¸òãàí òåõíîëîãèê æèõîçëàð âà óëàðãà қ èñìëàð ҳ àìäà қЎ øìà èëìèé èøëàð îëèá áîðèø âà áèð қ àòîðäà ìåäèöèíà äîðèëàðèíè òàé¸ðëàø ó÷óí çàðóð á ў ëãàí ìàòåðèàëëàð óñòàìà қ èéìàò ñîëè қ èäàí îçîä á Ў ëàäè. қ Ê ýêñпãîðò қ èëàäèãàí Ў ç èøëàá ÷èõàðèø âà ñîòèá îëèíãàí ýêñïîðò қ èëèíàäèãàí èø âà хèçìàòëàð øó қ àòîðäà Ў çÐ òåððèòîðè я ñè îðõàëè Ў òóâ÷è х îðижèé þêëàð òðàíçèòè á ў éè÷à õèçìàòëàð хàì óñòàìà қ èéìàò ñîëè қ èäàí îçîä á Ў ëàäè. Ў çÐ äà õîðèæèé ñàðìî я ëàð ò ўғ ðèñèäàãè қ îíóíãà ê ў ðà ñàðìî я ÷ãîòàðãà ò Ў ëè қ òåãèøëè á ў ëãàí êîðõîíàëàð âà íèçîì ôîíäèíè 30% äàí îøè қ èíè ÷åò ýë ñàðìî я ëàðè òàøêèë қ èëàäèãàí қ Ê ëàð æèõîçëàð, ìàòåðèàëëàð âà áóòëîâ÷è қ èñìëàðíè íèçîì êàïèòàëèãà óëóø ñèôàòèäà èìïîðò áîæè ò ў ëàìàñäàí îëèá êèðèøëàðè ìóìêèí. Óëàð èøëàá ÷èõàðèø ôàîëè я òè ó÷óí ì ў ëæàëëàíãàí æèõîçëàð. Ìàòåðèëëàð âà áóòëîâ÷è áóþìëàð ó÷óí áîæëàðäàí хàì îçîä á ў ëàäèëàð, àãàðäà óëàðíè åòêàçèá áåðèø ó÷óí áèòèì 1993 éèë 1 я íâàðãà÷à òóçèëãàí á ў ëñà. Øóíè ýñëàòèá Ў òèø æîèçêè Ў çÐ Ïðåçèäåíòèíèíã õàðîðèãà ê ў ðà (1466 1993É 27 ñåíò я áðäàí)

õîðèæèé ñàðìî я ëàð қ Ê íèçîì ôîíäèäàãè õîðèæèé óëóøíèíã қ àí÷àëèãèäàí қ àòúèé íàçàð қ àòîð ñîëè қ âà áîæõîíà áîæè ò Ў ëàøãà íèñáàòàí èììóíèòåíò îëäèëàð, Áàð÷à ñàíàá ў òèëãàí âà áîø қ à èìòè¸çëàð қ Ê ëàð ó÷óí òàõìèí қ èëèíà¸òãàí áîçîðäàãè òàëàá âà òàêëèôíè ҳ èñîáãà îëãàí холда èøëàá ÷èõàðèø ôàîëè я òèíè ìàòåðèàë òàúìèíëàш ôîéäàíèíã қ óëàé âà я õøè мè қ äîðèíè хèñîáëàø âà îëèø îìèëèíèíã êåíã èìêîíè я òëàðè î÷èëà¸òãàíëèãèäàí äàëîëàò áåðàäè. Àììî áîð á ў ëãàí èìêîíè я òëàðíè àìàëãà îøèðèø ó÷óí қ Ê íè я ðàòèø ÷î ғ èäà¸ қ óíèíã ôàîëè я òèíè áàð÷à òàøêèëèé è қ òèñîäèé òîìîíëàðèíè èøëàá ÷è қ èøäà áîçîðíè Ў ðãàíèø, óíäà Ў ç Ў ðíèíè òîïèø áîø қ à÷à àéòãàíäà ìàðêåòèíã äàñòóðèíè èøëàá ÷è қ èø ҳ à қ èäà қ àé ғ óðèø çàðóð. Áîø қ à ê Ў ïãèíà, ìàñàëàí òàøêèëèé òåõíîëîãèê ôàêòîðëàð: àìàëäàãè èøëàá ÷èõàðèø âà èñòåúìîë ñòàíäàðòëàðèãà ê ў ðà ìàõñóëîò ñèôàòèíè òåêøèðèø; òîâàðëàð ðåêëàìà âà áîø қ à õàðîðëàðíèíã ïàòåíòëè õèìî я ñè; øàêëëàíãàí èñòåúìîë÷илàð хó қ ó қ ëàðèíè хèìî я қ èëèø àìàëè¸òè ҳ àì ìóхèì àõàìè я òãà ìîëè қ äèð. Áó åðäà қ Ê íèíã òàø қ è ìóхèòãà (ìàêðîìóхèòíè хèñîáãà îëèø ìàðêåòèíãíèíã ìóхèì èøëàðèäàí áèðèäèð) ìîñëàøóâèíè ҳ àì îñîíðî қ àìàëãà îøèðèø ìóìêèí. Àãàð қ Ê òàø қ è áîçîðãà ÷è қ ìàñà хàì ñàíàá Ў òèëãàí îìèëëàðíè хèñîáãà îëèø óíãà è÷êè áîçîðäà ôîéäàëèðî қ âà ìóñòàхêàìðî қ Ў ðíàøèãà ¸рäàì áåðàäè. +Ê íèíã áèçíåñ äàñòóðè âà ñàðìî я äàñòóðè. Ò ў êèñ èøëàá ÷è қ èëãàí áèçíåñ äàñòóðè âà óíèíã þ қ îðè íàòèæàëàð âà ÷è қ èìëàðíè ê Ў ïðî қ òåæàø áèëàí óíèíã ïîçèöè я ëàðèíè àìàëãà îøèðèø ó÷óí øàðîèò я ðàòèø хàð қ àíäàé êîðõîíàíèíã ôîéäàëèëèê êàôîëàòèäèð. Áîçîðãà êèðèøäàãè àñîñèé ìà қ ñàä âà хàðàêàòëàð áåëãèëàíãàí ñàðìî я äàñòóðè áèçíåñ äàñòóðíèíã ìóхиì қ èëèøäèð.

Óñòóâîðëàðãà àñîñëàíèá ìîëè я -õ ў æàëèê ôàîëè я òè қ óðèëàäè óñòóâîð é Ў íàëèøëàðíèíã ў çè ýñà òàøêèëèé, èæòèìîèé, è қ òèñîäèé, хó қ ó қ èé, òåõíèê-òåõíîëîãèê êàäðëàð âà áîø қ à ê ў ï ìóíîñàáàòëàðäà èøëàá ÷è қ èëàäè, Àíè қ áèð óñòóâîðëèêëàðíè àæðàòèøäàí àââàë қЎ øìà ¸êè îáîñîáëåííî èøëàá ÷èõàðèëàäèãàí âà ñîòèëàäèãàí ìàõñóëîòíèíã (õèçìàòëàð, èøëàð) òàëàá âà òàêëèôëàðèíè òàõëèë қ èëèø âà áàхîëàø êåðàê. Áó ìà қ ñóëîò áîçîðèíèíã òàõìèíèé òåððèòîðè я ëàðäàãè ñè ғ èìè òàëàáíèíã óìóìèé èñòè қ áîëèíè áåëãèëàø áèëàíãèíà ýìàñ, áàëêè óíèíã õàð хèë èæòèìîèé қ àòëàì âà ãóðó қ èñòåúìîë÷èëàðè áèëàí қ îíè қ òèðèëàäèãàí âà қ îíäèðèëìàéäèãàí èñòåúìîë óìèäëàðèíè õèñîáãà îëãàí õîëäà áîõîëàíàäè. Ìàíà øó àñîñäà қ Ê ôàîëè я òèäà èøëàòèø ìóìêèí б ў лган òåõíîëîãè я âà òåõíîëîãèê æèõîç õîì àø¸ âà ìå қ íàò áîçîðëàðèíè áàõîëàø îëèá áîðèëàäè. Êåéèíãè áîñ қ è÷äà ðåêëàìà òàäáèðëàðè îëèá áîðèëàäè. Êåéèí ïàðàëëåë ðàâèøäà àìàлäàãè âà я íãè íàðõëàð, ñîòóâ âà ôîéäà äàðàæàëàðèíè èñòè қ áîëèíè áåëãèëàø êåëàäè. õàð áèð я íãè áîñ қ è÷äà ýñà - ñàðìî я ëàðíè æàëá ýòèøíèíã áàð÷à ìàæìóàñèíè âà қ ò íàçàðèäàí êóçàòèø êåëàäè, ÷óíêè òàäáèðêîðëèê - áèð âà қ òëèê àêò ýìàñ, áàëêè áîçîð øàðîèòида ў çãàðèá òóðóâ÷è óçî қ ìóääàòëè ôàîëè я òäèð, Áåâîñèòà ñàðìî я äàñòóðè (ðåæàñè)íè òóçèøãà ê ў ðèíèøäàí îëäèí áó äàñòóðíè хàð хèë қ èñìëàðèíè ў ç è÷èãà îëãàí áèð қ àí÷à ñàâîëëàðãà æàâîá áåðèø ôîéäàëèäèð, ¸êè қ àáóë қ èëèøäàãè ñàðìî я è қ ëèìè, àíè қ ðî қ àéòãàíäà ýñà: - áîçîð èìêîíè я òëàðèíèíã òàõëèëè âà áàõîëàø ìàðêåòèíã ìóõèòè (ìàêðî âà ìèêðî); - íàçîðàò қ èëèíàäèãàí ìóâà ққ àò, áîçîð ó÷óí çàðóð ðåàêöè я áàúçàí òàúìèíëîâ÷è ò ў ïëàì (òîâàð, íàðõ, ñîòèø óñëóáëàðè, ðåêëàìà âà ñîòèø óñëóáëàðè, ðåêëàìà âà ñîòèøíè ðà қ áàòëàíòèðèø); øàõñèé òàðêèáíè òàé¸ðëàø; ñàðôëàð ôîéдаëèãèíè áàõîëàø. Áèðèí÷è қ èñìäà қ óéèäàãè ìàñàëàëàð қЎ éèëèøè ìóìêèí. қ Ê қ àíäàé àíè қ

áîçîðíè ў çëàøòèðìî қ ÷è ( я íãè ¸êè àíúàíàâèé, á Ў ëìàñà ó ¸êè áó қ ). Аãàð àíúàíàâèé á ў ëñà, óíè õóäóäèíè қ àíäàé êåíãàéòèðèø ìóìêèí қ Àãàð я íãè á ў ëñà óíäàãè Ў ç õóêìðîíëèê õîëàòèíè қ àí÷à óøëàá òóðèø ìóìêèí. Êîðõîíà ìà қ ñàä âà ìàíáàëàðè ìîñ êåëèøè ó÷óí íèìà қ èëèø çàðóð қ Èêêèí÷è қ èñì á ў éè÷à ìàêðîè қ ëèì îìèëëàðèíè қ àí÷àëèê ò Ў ëè қ èíîáàòãà îëèø çàðóð (äåìîãðàôèê, ñè¸ñèé, èæòèìîèé-è қ òèñîäèé, òàáèèé- æó қ ðîôèé, ìàäàíè я òãà àéíè қ ñà õó қ ó қ èé âà èëìèé-òåõíèê). Ìèêðîè қ ëèìíèíã қ àéñè îìèëëàðãà ìóõèì à ҳ àìè я ò áåðèø çàðóð (ðà қ îáàò÷èëàð, âîñèòà÷èëàð, åòêàçèá áåðóâ÷èëàð, èøëàá ÷èõàðóâè, ñàâäî âà õèçìàò ê ў ðñàòóâ÷è òàðêèá, ñàâäî òàðìî қ èíè æîéëàøòèðèø âà áîøêàëàð) қ Ó÷èí÷è қ èñì á ў éè÷à: қ àéñè áóþìëàð, õèçìàòëàð, èøëàð ¸êè óëàðíèíã ò Ў ïëàìèíè қЎ øìà êîðõîíà áåðèëãàí áîçîðãà òàêëèô қ илà я ïòè âà қ àí÷à ìè қ äîðäà? Áîçîðãà îëèá ÷è қ èø, ñàâäîíè êóçàòèø, èñòåúìîëãà ¸ðäàì áåðèø, ôîéäàëàíèø ó÷óí қ àíäàé õèçìàò çàðóð? қ àíäàé óëãóðæè âà ÷àêàíà íàðõëàð қЎ éèø, қ àéñè øàðîèòëàðäà íàðõëàðäàí қ àíäàé îøèðìà âà èìòè¸çëè áàхîëàð қЎ éèø. ×èõàðèëãàí ìàõñóëîò қ àíäàé ñîòèëàäè? Êèì âà қ àíäàé ðåêëàìà òàäáèðëàðèíè èøëàá ÷è қ àäè âà îëèá áîðàäè, қ àéñè ìóääàòäà? Òîâàð âà êîðõîíà èëèíæè қ àíäàé òàñàââóð қ èëèíàäè? Áîçîðíèíã қ àéñè ñåãìàíòëàðèäà (áèð, áèð қ àí÷à ¸êè áàð÷à) êîðõîíà ÷è қ àäè? Ñîòèøíèíã қ àéñè ðà қ áàòëàíòèðèø óñëóáëàðèäàí ôîéäàëàíèø ìóìêèí âà қ àéñè áîñ қ è÷ëàðäà? Ò Ў ðòèí÷è қ èñì á ў éè÷à: Êîðõîíà ìàðêåòèíã á ў éè÷à ìóòàõàññèñëàð áèëàí òàúìèí- ëàíãàíëèãè? Ў ç ìàðêåòîëîã êàäðëàðèãà ñó я íèø êåðàêëè ёêè ìóñòà қ èë маðêåòèíã õèçìàòëàðè õèçìàòèäàí ôîéäàëàíèøè êåðàêìè? Ў ç âà æàëá ýòèëãàí ìóòàõàññèñëàðíè қЎ øèëèøè ìóìêèíìè?

Áåøèí÷è қ èñì á ў éè÷à: Ìàðêåòèíã äàñòóðèãà қ èëèíèøè êóòèëà¸òãàí õàðàæàòëàð қ àí÷à? Óëàðíè êàìàéòèðèø ìóìêèíìè âà íèìà õèñîáèãà? Êîðõîíà ôîéäàíèíã қ àéñè ôîéäà äàðàæàëàðèãà ÷àìàëàøè ìóìêèí? Ôîéäàíè îøèðèø ó÷óí қ àíäàé ìîëè я âèé âà áîø қ à èìòèåçëàðäàí ôîéäàëàíèø ìóìêèí? Òèæîðàò õàòîðè êàòòàìè âà óíãà қ àéñè ÷åãàðàãà÷à é ў ë қЎ éèø ìóìêèí? қў éèëãàí ñàâîëëàðãà æàâîá áåðèø ÷î ғ èäà қў éèëãàí ìà қ ñàäãà ýðèøèøíè òàúìèíëîâ÷è èøëàð éè ғ íäèñè ó÷óí çàðóð á ў ëãàí õàðàæàò ñóììàñèíè қЎ éèø ìóìêèí á ў ëãàíäà óëàðãà æàâîá áåðèëñà я õøè. Óøäàí òàø қ àðè îëäèíäàí ðåæàëàøòèðèá á ў ëìàéäèãàí éè ғ èì, èøëîâ áåðèø, áîçîð âà òàëàá ò Ўғ ðèñèäàãè àõáîðîòíè òàõëèë қ èëèø âà áàõîëàø ó÷óí çàðóð ñàðôëàðíè ҳ àìäà èøëàðíè ìàáëà қ áèëàí òàúìèíëàøíèíã қ àòîð çàõèðàëàðèíè ê Ў çäà òóòèø çàðóðè я òèíè õèñîáãà îëèø çàðóð. Ìàðêåòèíã á Ў ëàêëàðè. Òàäáèðëàð âà èøëàð éèòèíäèñè. 1-Áîçîð èìêîí я òëàðè òàõëèëè âà óëàðíè áàõîëàø: - ìà қ ñàä âà âàçèôàëàðíè èôîäà ýòèø; òîâàðëàð èøëàá ÷è қ èø ó÷óí ìàâæóä á ў ëãàí ìàòåðèàë ìàíáàëàðíè àíèêëàø; - áîçîðíè èøëàá ÷èõàðèëãàí âà Ў çãàðòèðèø òàëàá ýòàäèãàí òîâàðëàð ó÷óí î÷èø, óëàðãà á ў ëãàí òàëàá âà áîçîð ñè ғ èìèíè áåëãèëàø; òîâàðëàðíè ìàâ қ åëàø (òîâàðëàðíèíã èñòåúìîë õîññàëàðèíè õàðèäîðëàð àôçàë ê Ў ðèøè áèëàí òà қ õîñëàø). Ìàðêåòèíã ìóõèòèíè áàõîëàø: Ìàêðîè қ ëèì (áîçîð ôàîëè я òèíèíã äåìîãðàôèê, è қ òèñîäèé ñè¸ñèé-õó қ ó қ èé îìèëëàð, ìàäàíè я ò, èëìèé-т åõíèê ðèâîæëàíèø âà áîøõàëàð), ìèêðîè қ ëèìíè (ðà қ îáàò÷èëàð, âîñèòà÷èëàð, ìèæîçëàð, åòêàçèá áåðóâ÷èëàð).

Òàõìèíèé ðà қ îáàò àôçàëëèêëàðèíè îëèø é ў ëëàðèíè áàõîëàø: íàðõëàðíè òóøèðèø; ðåêëàìàíè ê Ў ïàéòèðèø; ñîòиø æîéëàðèíè êåíãàéòèðèø; я íãè áîçîðëàðíè î÷èø; ¸ðäàì áåðóâ÷è òîâàðëàðíè êèðèòèø. ЎЎ . Ìàðêåòèíã ìàæìóàñèíè èøëàá ÷è қ èø (íàçîðàò қ èëóâ÷è ìóâà ққ àòëàðíè òàíëàø). 1. Òîâàð àññîðòèìåíòèíè èøëàá ÷è қ èø: àíúàíàâèé; я íãè ( я õøèðî қ , ñèôàòëè âîñèòàëàðíè я íãèäàí òàíëàø áèëàí, я íãè қ óòèëàðäà âà áîø). 2. Æîéëàø âà áåëãèëàøíè èøëàá ÷è қ èø. 3. Ñåðâèñ âà óíèíã àíè қ é Ў íàëèøëàðèíè çàðóðëèãèíè àíè қ ëàø. 4. Íàðõëàð âà íàðõ áåëãèëàø ñè¸ñàòè; îõèðãè íàðõ; ìàêñèìàë ìóìêèí á ў ëãàí íàðõ (áîçîð êîíúþêòóðàñèíè õèñîáãà îëèá); ðà қ îáàò÷èëàð íàðõèíè òàõëèë қ èëèø; íàðõëàðäàí òàõìèíèé ÷åãèðìàëàð. 5. Òàð қ àòèø êàíàëëàðèíè òàíëàø âà òàõëèë қ èëèø: âîñèòà÷èëàð áèëàí (êèì? қ àí÷à?); âîñèòà÷èëàðèíãèç. 6. Ñàâäî óñëóáëàðè: óëãóðæè, ÷àêàíà, ïî÷òà îðõàëè, áóþðòìà á ў éè÷à óéãà åòêàçèø é ў ëè áèëàí, ñàâäî àâòîìàòëàðè îðõàëè âà á. қ . 7. Òîâàðëàð õàðàêàòè é ў ëëàðèíè áåëãèëàø: áóþðòìàëàðíè èøëàø; çàõèðàëàðíè àíè қ ëàø âà қЎ ëëàø; ñà қ ëàø; òàøèø âà ýêñïåäèöè я қ èëèø. . Ðåêëàìà âà ñîòèøíè ðà қ áàòëàíòèðèø: îèëàâèé àõáîðîò âîñèòàëàðèäà; ðåêëàìà òàäáèðëàðèíè Ў òêàçèø, ê Ў ðãàçìà âà òà қ äèìíîìàëàðãà қ àòíàøèø. 9. ЎЎЎ . Ïåðñîíàëíè òàé¸ðëàø. Äàñòóðëàð òóçèø âà ìàðêåòèíã á ў éè÷à ìóòàõàññèñëàð òàìèìèíè

òàøêèë ýòèø. Ў V. Äàñòóðíè áàæàðèëèøèíè íàçîðàò қ èëèø. 1. Ñàâäîíè çàìåðè, 2. Òàëàá, òàêëèô, íàðõ õèñîá-êèòîáëàðèíè ò ўғ ðèëàø. 3. Áîø қ à ò ўғ ðèëàø õàðàêàòëàðèíè îëèá áîðèø. V. Õàðàæàòëàð ôîéäàëèëèãèíè áàõîëàø (ôîâäàëàð ñàðôëàðèíè òà қ õîñëàø). 1. Àíè қ ìàñàëàëàð å÷èëèøè á ў éè÷à ìàðêåòèíã äàñòóðèíè қ îïëàíèø õèñîá-êèòîáëàðè. 2. Äàñòóðíèíã ò ў ëàëèãè÷à âà óíèíã қ èñìëàðèíè è қ ãèñîäèé ôîéäàëèëèãèíè õèñîáëàø. Ñàðô қ èëèíãàí õàðàæàòëàðíèíã ôîéäàëèлиãè ìàðêåòèíãäà қ àáóë қ èëèíãàí óñëóáëàð á ў éè÷à áàõîëàíàäè. Óíè áóòóíëèãè÷à áàð÷à õàðàæàòëàð á ў éè÷à ҳ àì á ў ëàê ìîääàëàð á ў éè÷à ҳ àì áàõîëàø ìóìêèí. Òàø қ è áîçîðäàãè қ Ê ôàîëè я òè øàðîèòèäà ìàðêåòèíããà õàðàæàòëàðíèíã қ îïëàìàíèíã ў çèãà õîñëèãè îäàòäà óíèíã óçî қ ìóääàòëè äàâðèäèð. Àãàðäà қ Ê òîâàðëàðèíè ôà қ àò è÷êè áîçîðäà ñîòñà áó åðäà қ îïëàøíèíã áèð íå÷òà é ў ëëàðè á ў ëèøè ìóìêìí: - áîø қ à êîðõîíàëàðãà õàðàãàíäà òåçðî қ ; áîø қ à êîðõîíàëàð äàðàæàñèäà; ñåêèíëàøòèðèëãàí. қ îïëàø äàâðè óìóìè қ òèñîäèé îìèëëàð (êàïèòàë àéëàíèø òåçëèãè, қў øèëãàí êàïèòàë íîðìàñè âà á. қ .), ҳ àìäà èøëàá ÷è қ èëà¸òãàí ìà қ ñóëîò àññîðòèìåíòè, íàð қ ëàð ðåêëàìà, ñåðâèñ äàðàæàñè âà áîø қ à áîçîð îìèëëàðè áèëàí øàðòëàíãàíäèð.

Ñàðìî я äàñòóðè áèëàí òàúìèíëàø Ñàðìî я äàñòóðè қ àí÷àëèê ïóõòà èøëàíìàñèí êåðàêëè è қ òèñîäèé âà òàøêèëèé òåõíèê òàúìèíîò, я úíè ôîéäàëè òàêòèêàñèç èøëàìàéäè. қ îèäàãà ê ў ðà ҳ àð áèð àíè қ äàñòóð óíèíã òåçêîð òàäáèðëàðè áèëàí ôèðìàëàð òîìîíèäàí ÷ó қ óð ñèð ñà қ ëàíàäè, ÷óíêè õàòòî я êêà ñòðàòåãè я ëàð ó÷óí ҳ àì éè қ èíäèñè ìóâàôôà қ è я ò êåëòèðóâ÷è хàð хèë òàêòèê õàðîðëàð çàðóð, óëàðíè ў òêàçèø òèæîðàò қ àòîðè áèëàí áî ғ ëè қ äèð. қ Ê ôàîëè я òè õóñóñè я òè áèëàí øàðòëàíãàí ÒÈÔ íè ñàðìî я ëè òàêòèêàñèíèíã àñîñèé õóñóñè я òëàðèäà ò ў õòàëèá ў òàìèç. Áàëêè ñàðìî я ëàð áîçîðëàðèíè óçî қ âà òåçêîð áîøõàðèøíèíã ýíã қ èììàò âà øó áèëàí áèðãà ýíã çàðóð øàðòè áîçîð ò ўғ ðèñèäàãè àõáîðîòëàðíè ò ў плàø òàõñèë êèëèø âà èøëîâ áåðèø, âà óíèíã ñè ғ èìè èñòè қ áîëèíè áåëãèëàøäèð. Øåðèêëàðíèíã ў çëàðè àëî қ èäà ¸êè áèðãàëèêäà àõáîðîò îëèá êåëèø, óíè áèðëàøòèðèøè ýíã ìàú қ óë é ў ëäèð. Àëáàòòà àõáîðîòíè îëèø æàðà¸íèíè òàøêèë ýòèø ñàðôëàðèíè áàõîëàø қ èéèí÷èëèêëàð òó ғ äèðàäè, ëåêèí æàõîí àìàëè¸òèäà øàêëëàíãàí “ñàðìî я ëàð áàõîñèãà” ñó я íèø ìóìêèí. Áîçîðíè ў çëàøòèðèø ó÷óí çàðóð á ў ëãàí àõáîðîò қ èñìëàðèíè áåëãèëàé òóðèá ôà қ àò ìèíèìóì ìàúëóìîò îëèøãà óìèä қ èëèø ôîéäàëèäèð. Àõáîðîò áèëàí. èøëàø òàæðèáàñè øóíè ê ў ðñàòàäèêè áàúçàí ê ў ï ìàúëóìîòëàð éè қ èëàäèþ, àììî èøëàòèëìàéäè. Øó âà қ òíèíã ў çèäà “èêêèëàì÷è” äåá íîìëàíóâ÷è àõáîðîòëàð. ßúíè èñòè қ áîëíè áåëãèëàø õèñîá-êèòîáëàðè, àõáîðîò îëèø ìàíáàëè òàúìèíëàøíè âàðèàíòíè áàõîëàø âà áîøõàëàð ó÷óí åòèøìàé қ îëàäè. Òàëàá, òàêëèô, áàõî, êóòèëà¸òãàí ñàâäî äàðàæàñèíèíã èñòè қ áîëèíè áåëãèëàø ôà қ àò қ Ê áîçîðèãà ÷è қ àäèãàí ìàìëàêàò âàëþòàñèäà ýìàñ áàëêè ~ қ Ê æîéëàøãàí ìàìëàêàò ïóë áèðëèêëàðèäà âà õàë қ àðî õèñîá-êèòîáëàðäà қ àáóë қ èëèíãàí ê ў ðñàòêè÷ëàðäà хàë қ èëèø êåðàê.

Êîðõîíàíèíã áîçîð áèëàí қ àéòà àëî қ àñèíè òàúìèíëîâ÷è àõáîðîòãà ýãàëèê қ èëèøè âà óíè òåçêîð ÷îðàëàð áèëàí áîøõàðóâ àñîñèäà қў ëëàíèøè қ Ê íè áîçîðäà óøëàá òóðèø âà óíè ýãàëëàøíèíã ýíã ìóõèì øàðîèòëàðèäèð. Áó ìóðàêêàá æàðà¸íëàðíè êóçàòèø âà òàðòèáãà ñîëèø ó÷óí қ Ê áîçîðèãà è қ àäèãàí ìàìëàêàò òèëè, óðô-îäàò âà òóðìóø òàðçèíè áèëàäèãàí ìóõáèðëàð çàðóð. Ñàâîë òó қ èëàäè: ў ç òèæîðàò âàêîëàò õîíàëàðèíè я ðàòèø êåðàêìè ¸êè ìàхàëëèé àãåíòëèêëàð õèçìàòèäàí ôîéäàëàíèø êåðàêìè, áóíäà ñàðô-хàðàæàòëàð қ Ê ýãàëàðè îðàñèäà òà қ ñèìëàíàäè. Áîçîð ìà қ ñóëîòè ìóðàêêàá àññîðòèìåíòëè òîâàðëàðäà èôîäàëàíãàí æîéäà òîâàð òàêëèôèíè ў çãàðèø ìàñàëàëàðèíè қ Ê íè я ðàòèø áîñ қ è÷èäà õàë ýòèø çàðóð á ў ëãàí âà óíèíã òàúñèñ õóææàòëàðèäà êåðàêëè âàçèôà âà õèçìàòëàðíè ê ў ðñàòèø ëîçèì. “Ñàðìî я ëàð íàðõè” ò ўғ ðèñèäàãè ìàñàëà ҳ àì ê ў ï àõàìè я òãà ýãàäèð. Ó қ îèäàãà ê ў ðà ñàðìî я äàñòóðëàðèäà ìóõèì ìàñàëàëàðäàí áèðè õèñîáëàíàäè, ÷óíêè ò ўғ ðè íàðõ ñè¸ñàòè êèðèì âà ôîéäàëàðíèíã ðåæàëàíãàí äàðàæàñèíè òàúìèíëàéäè, áóðèëèøíè òåçëàøòèðàäè, ðà қ îáàòáàðäîøëèêêà я õøè òàúñèð ê ў ðñàòàäè âà øó âà қ òíèíã ў çèäà òèæîðàò õàâôèíèíã ў çèãà õîñ êàôîëàòè á ў ëàäè. Øó åðäà íàðõëàð óëàðíèíã ў çãàðóâ÷àíëèãè äàâëàò òàðòèáèãà ñîëèø íîðìàëàðè, ÷åêëàøëàð âà áîø қ à øó äîèðàãà êèðóâ÷è ìîëè я âèé ôàîëè я ò òîìîíëàðè õà қ èäàãè òåçêîð õàáàðëàðãà çàðóðàò òó ғ èëàäè. қ àòîð õîëëàðäà қ Ê íè äàâëàò қ àéäè áîñ қ è÷èäà¸ қ қ Ê ôàîëè я òèíèíã òåõíèê-è қ òèñîäèé àñîñè òàðêèáèäà ðåíòàáåëëèê âà íàðõëàð èñòè қ áîëèíè áåëãèëàø õèñîá- êèòîáëàðèíèíã íàìóíàñèíè қ èëèø ôîéäàëèäèð.Øóíèíã ó÷óí ҳ àì íàðõëàðíè áåëãèëàø âà ў çãàðòèðèø èøëàðè áèçíåñ-ðåæà áèëàí áèðãà ñàðìî я ðåæàñèãà êèðèòèëèøè çàðóð.Ó ÷ó қ óð ìàõñóñ áèëèì, к ў ï хîëëàðäà ýñà ìàõñóñ õèçìàòëàð òóçèëèøèíè ҳ àì òàëàá ýòàäè. ... Òàáèèéêè õîðèæèé áîçîð øàðîèòëàðèäà ¸êè ў ç ðåêëàìà êàäðëàðèíè òàé¸ðëàø ¸êè øóíäàé õèçìàòëàð ê ў ðñàòèøãà ì ў ëæàëëàíãàí ðåêëàìà

àãåíòëèêëàðèãà ïóë ò ў ëàø çàðóð.Êåéèíãè õîëàòäà ¸ëëàíãàí ðåêëàìà÷èëàðíè ìàõñóëîòíèíã èñòåúìîë õóñóñè я òëàðè âà èñòåúìîë÷èëàðíèíã òîâàðãà ìóíîñàáàòèãà òàúñèð ýòóâ÷è қ àòîð õóñóñè я òëàðè áèëàí òàíèøòèðèøè ó÷óí ҳ àì á ў øèì÷à õàðàæàò қ èëèíàäè. Ñîòèøíè ðà қ áàòëàíòèðèø âà õèçìàòíè òàøêèë ýòèø èøëàðè êàòòà ў çèãà õîñëèãè áèëàí àæðàëèá òóðàäè.Ê ў ïãèíè áóþìëàð, àéíè қ ñà òåõíèê æèõàòäàí ìóðàêêàáëàðèíèíã ýêñïëóàòàöè я øàðîèòëàðè ìèæîçãà, é ў ëëàð х îëàòè, òàúìèðëàø õèçìàòëàðè áîðëèãè âà áîøõàëàðãà áî ғ ëè қ õîëäà êàòòà ôàð қ қ èëàäè. Ñåðâèñ õèçìàòèíè òàøêèë ýòèø ў çèãà õîñ äàñòóð âà õàòòî êåéèí÷àëèê ìóñòà қ èë òàäáèðêîðëèê é ў íàëèøè øàêëëàíèøè ҳ àì òàëàá ýòèøè ìóìêèí. Õîðèæ áîçîðèãà ÷è қ èøäà ìàúëóì қ èéèí÷èëèêëàðíè òàð қ àòèø êîëëàðè ìàñàëàñèíè èôîäà ýòàäè. Õàð äîèì ó îïòèìàë ò ўғ ðè êåëàäèãàí ñàâäî òàðìî ғ è òàíëàø âà òîâàðëàðíè èøëàá ÷è қ èøäàí èñòåúìîë÷èëàðãà îëèá áîðèøäàãè âîñèòà÷èëèê ìèíèìóìëàðèäàí ôîéäàëàíèøíè õèñîáãà îëèá õàë қ èëèíàäè. қ Ê ãà êàïèòàëèíè áèð қ èñìè қў éèëàäèãàí ÷åò ýë ôèðìàëàðè, ў ç é ў ëëàðèãà ýñà, óëàð қ Ê ôàîëè я ò ê ў ðñàòà¸òãàí áîçîðäà èøëàòèø ìóìêèí á ў ëãàí ñòèë âà òèæîðàòíèíã òóðèá қ îëãàí õàðîðëàðè éè қ èíäèñè âà èøëàá á ў ëãàí ñàâäî âîñèòà÷èëèê òàðìî қ èäàí ôîéäàëàíàäèëàð.

Фойдаланилган адабиётлар: Ўзбек истон Республикаси қ онунлари 1. Ўзбекистон Республикаси Конституцияси. –Тошкент: Ўзбекистон, 2003. 2. Ўзбекистон Республикасининг “Тадбиркорлик ва тадбиркорлик фаолиятининг кафолатлари тўғрисида” ги қонуни. 1999 йил 14 апрель. 3. Ўзбекистон республикаси Президентининг 14.06.2005 йилдаги «Бозор ислоҳотларини чуқурлаштириш ва иқтисодиётни янада эркинлаштириш соҳасидаги устувор йўналишлар амалга оширилишини жадаллаштириш чора- тадбирлари тўғрисида» ги фармони. 4. Ўзбекистон республикаси Президентининг 14.06.2005 йилдаги «Тадбиркорлик субъектларини ҳуқуқий ҳимоя қилиш тизимини янада такомиллаштириш чора-тадбирлари тўғрисида» ги фармони. 5. Ўзбекистон республикаси Президентининг 20.06.2005 йилдаги «Микрофирмалар ва кичик корхоналарни ривожлантириш борасидаги қўшимча чора-тадбирлари тўғрисида» ги фармони. 6. Постановление Кабинета Министров РУз от 31.03.1998 г. «О дополнительных мерах по либерализации внешнеторговой деятельности». 7. Постановление Кабинета Министров РУз от 7.04.1999 г. «О дополнительных мерах по обеспечению выполнения прогноза и поступления валютной выручки в 1999 г.» 8. Постановление Кабинета Министров РУз от 29.06.2000 г. «О мерах по дальнейшему развитию и укреплению внебиржевого валютного рынка». 9. УзР Президентининг 11.04.2005 йилдаги «Тўғридан-тўғри хусусий хорижий инвестицияларни жалб этишни рағбатлантириш борасидаги қўшимча чора тадбирлар тўғрисидаги» фармони Ўзбекистон Республикаси Президенти асарлари 1. Каримов И.А. Бизнинг бош мақсадимиз – жамиятни демократлаштириш ва янгилаш, мамлакатни модернизация ва ислоҳ этишдир. –Т.: Ўзбекистон, 2005.

2 . Каримов И.А. Ўзбекистон демократик тараққиётининг янги босқичида – Т.: Ўзбекистон, 2005. 3. Каримов И.А. Узбекистон иктисодий ислохотларини чукурлаштириш йулида. Т.: Узбекистон, 1995 г, стр. 17, 29, 102-119. 4. Каримов И.А. Узбекистон - бозор муносабатларига утишнинг узига хос йули. Т.: Узбекистон, 1996 г. 5. Каримов И.А. Узбекистон ХХ1 аср бусагасида: хавфсизликка тахдид баркарорлик шартлари ва тараккиёт кафолатлари. Т.: Узбекистон, 1997 г.

Похожие

Ташқи иқтисодий фаолиятида валюта ва кредит муносабатлари

Умумий мувозанатлик. Tашқи самаралар ижтимоий неъмат

Иктисодиётда хорижий инвестицияларнинг ахамияти

Иқтисодий ривожланган мамлакатларда аҳолини ижтимоий муҳофаза қилиш хусусиятлари

Ўзбекистон иқтисодий минтақалари ва улар ривожланишининг асосий хусусиятлари