Хариталарни математик асоси (Картографик проекциялар ҳақида тушунча. Картографик проекцияларни хатоликлари хусусияти бўйича классификацияси - География - Рефераты

Хариталарни математик асоси (Картографик проекциялар ҳақида тушунча. Картографик проекцияларни хатоликлари хусусияти бўйича классификацияси

Загружено в:

15.09.2022

Скачано:

0

Размер:

116.5 KB

Харита л арни математик асоси Режа: 1. Картографик прое кциялар ҳақида тушунча. Картографик проекцияларни хатоликл ари хусусияти б ў й ича кл ассифик ацияси (таснифи). 2. Тенг бурч акли , тенг юзли ( майдонлари бир хил) ва ихтиёрий (тенг оралиқли прое кциял ар ва уларни хусусиятлари . 3. Е рдамчи геометрик юзад ан фойдаланиш усули б ў йича прое кциял арни аснифи. Цлиндрик, , конусли ва азимут ал прое кциял ар, уларни хусусиятлари . 4.Прое кцияларни танлаш т ўғрисид а. Д унё, ярим шарлар, мате рикл ар ва уларни алоҳид а йирик қисмл ари учун кўпроқ ишлатиладиган прое кциял ар. Топографик хариталарни проекциялари. 5. Коорди ната т ўрл ари. Масштаблар. К ў п вара қли ха ритал арни разграфкаси ва номе нкла тураси. Компоновка . .

Картографик проекциялар ҳақидa тушунча. Картографик проекцияларни xaтоликлари хусусияти бўйича таснифлаш. Харитани математик асоси-харитани математик элементлари мажмуидан таркиб топиб, улар тасвирланаётган юза ва харита ўртасидаги математик алоқани белгилайдилар. Проекция, масштаб, геодезик асос, шунигдек компоновка ва разграфка снстемаси хаританинг математик асос элементлари бўлиб ҳисобланади. Юқоридаги элементлар Ер юзасини текисликда (қоғозда) тасвирлашда каркас (қобирға) вазифасини бажарадилар. Бошқача айтсак харитани математик асос элементлари - Ер юзасини текисликда маълум математик қонун ва қоида асосида тўғри ва аниқ тасвирлаш имконини беради. Масштаб картографик моделни (яъни харитани) фазовий чегараларини аниқлайди. Харитада ўлчаш мумкин булган аниқлик, харита мазмунини мукаммаллилиги, бинобарин картографик тасвирни аниқлиги бевосита унинг масштабига борлиқ бўлади. Харита масштабини йирик ёки майдалиги уни мақсадига қараб белгиланади. Эллипсоид ёки шар юзасини текисликда математик тўғри акс эттиришга к а р т о г р а ф и к п ро е к ц и я дейилади; Харита тузишда дастлаб меридиан ва параллел чизиқ лари чизилади ва улар бир- бири билан кесишиб картографик тур ҳ осил қ илади. С ў нгра бу т ў рга планли асос (таянч) пунктлари туширилади. Шундан кейин у бошқ а географик объектлар билан т ў лдирилади. Ҳ ар бир ало ҳ ида олинган харитан инг картографик т ур и шу хаританинг олдига қў йган м ақ сади ва вазифасидан келиб чиқ ан ҳ олда маълум бир проекцияда чизилади. Картографик тур чизилганда тасвирланиши керак б ў лган худуд дастлаб тузилаётган харита масштабидаги глобус юзасига (сиртига) туширилган д еб фараз қ илинади. Г Л О Б У С - Ер шарининг кичрайтирилган модели булиб, Ернинг ташқи қиёфасини ҳaмдa унинг йирик қисмлари (қурyқликлар, океанлар, уларнинг бўлаклари) нисбатини энг тўғри ва кўргазмали қилиб тасвирлайди. Чунончи, глобус дунё океани ва материклар қиёфаси ҳaмдa уларнинг бир-бирига нисбатан қандай жойлашганлиги тўғрисида аниқ тасаввур беради. Глобусда картографик тасвирнинг хатоликлари бўлмайди. шунинг учун ундаги объектларни бир-бирига таққослаш мумкин. Глобус юзасининг ҳaммa қисмида масштаб бир хил, яъни ўзгармас бўлади. Харита ҳaм глобусни ўзи ёки унинг бир қисмидир. Уларни фа рқ и шундаки харитада Ер юзаси текис қ о ғ озда :гасвирлана д и. Биро қ сферик (эгри) юзани текисликка туширганда бу юзанинг харитадаг и майдонида , шаклида , бурчакларида ва узу н ликларида хар хил хатоликлар руй беради. Ҳ ар қ андай ҳ о л атда Ер юзасини текисликда тасвирлаганда иккита асосий тала б албатта бажарилган б ў лиши лозим, чунончи Тасв и рн и б и р хиллиги ва узлуксизл и ги таъминланган б ў лиши шарт. Бу демак биринчидан Ер юзасидаги ҳ ap бир нуқтага харитада фa қ ат битта нуқта мос келиши керак ва иккинчидан картографик тасвирда узилган жойлар (ерлар) б ў лиши керак эмас. Бу талабни бажариш учун картограф узилган жойларда тенг чузиш ва аксинча бекилиб (яъни устма - уст тушиб , ёпилиб) қ олган жойларда эса-тенг сиқ иш ишларини амалга оширади. Тенг ч ў зилиш ёки тенг сиқ илиш натижасида к артографик тасвирда қ уйидаги хатоликлар вужудга (юзага) келади: 1. Узунликлар хатоси; 2. Бурчаклар хатоси; З. Майдонлар хатолиги; 4. Шакл хатолиги. Харитада картографик тасвир ни хатолиги б ў лмаган чизиқ лар ёки нуқ таларга нол хатоликдаги чизиқлар ёки нуқтал ap дейилади. Картографик проекциядаги тенг хатоликдаги чизиқ ларга и з о к а л а р дейилади. Узунликл ар хато си шундан иборатки, харитадаги чизиқ ларнинг масштаби уларни ҳ олати ( ў рни) ҳ aмдa й ў налиши ў згариши билан ў згаради. Масалан , айрим хариталарда

параллелларнинг узунлиги бир хил ва айнан Уша меридианларни орасида Ер юзасидаги каби экватордан қ утбларга томон узоқ лашилган сари қисқ ариб бормасдан балки экватордаги узунлиги қ андай б ў лса худди шундайлигича сақ ланиб қ олади. Ё ки Ер юзасидаги бир хил узунликдаги меридианлар хариталарда хар хил қ ийматга эга б ў лган ёйлар к ўр инишда тасвирланади. Харитани масштаби харитадаги ни ҳ оятда кичик кесма узунлигининг Ер юзасидаги шунга мос узунликка б ў лган нисбатини и ф ода этади. У проекцияни маълум жойларида (нуқтa ёки чизиқда) сақланиб қолади ва хаританинг бундай жойларидаги масштабга бош масштаб (ёки умумий масштаб) дейилади. Хариталарда ҳ ap доим айн aн ана шу бош масштаб к ўр сатилади. Проекцияларни қ олган бо шқа ҳ aм м a жойлар и да масштаблар бош масштабдан фарқ қ илади ва улар Х у с у с и й м а с ш т а б деб юритилади. Б урчакл ар хатос и шундан иборатки, харитадаги бурчаклар Ер юзасидаги шунга мос бурчакларга тенг б ўл майди. Бурчаклар хатолиги контурларнинг шаклидаги хатоликни келтириб чиқ аради. Харитадаги фигуралар ер юзасидаги шунга мос фигуралар шаклига ў xшамайди. Ш унинг учун харита буйича у ёки бу географик объектни ҳақиқи й шакли т ўғ рисида фикр юритиш мумкин эмас. Майдонлар хатолиги шундан иборатки харитадаги майдонлар масштаби жой ўзгариши билан ўзгаради. Масалан, айрим хариталарда экватордан қутбларга томон узоқлашаётган пайтда картографик тур трaпецияларининг майдони аслидагига ўxшаб нафақат кичраяди хатто катталашади. Бу эса харитани ҳap хил жойида жойлашган ҳap хил фигураларни майдонини улчашни ҳaмдa уларни майдони бўйича бир бирига тақослашни қийинлаштиради. Ша кл хато лиги шундан иборатки объектларни харитадаги шакли (фигураси) жойдаги ў зига мос географик объектларни шаклига (фигурасига) ўҳшамайди. Картографик проекциялар назария с ида Ер э лл ип с оиди юза с идаги чек с из кичик доирачалар теки с ликда э лл ип с билан та с вирланади ва хатоликлар ЭЛЛИПСИ деб юритилади. Харитадаги хатоликларни ҳ a мм a турлари бир-бири билан борланган ва улардан битта с ини ў згари ши айни пайтда бо шқ а с ини ў згаришга олиб келади. Харитада улар худди бир-бирига қ арама -қ арши тургандек ва улардан битта с ини камайиши ў ша пайтни ў зида бош қ а с ини катталашишига олиб келади. Бир пайтни узида ҳ aм майдонлар тенглигини ҳ a м шак лла р (фигуралар) ў хшашлигини ва чизи қ лар узунлигини с a қ лаб қ оладиган картографик проекция й ўқ. Картографик проекцияларни таснифлаш иккита бир–бирига боғлиқ бўлмаган асосий белгилар бўйича амалга оширилади: 1) Хатоликлар характери (хусусияти) бўйича ва 2) ёрдамчи геометрик юзадан фойдаланиш усули (картографик тўрни тузиш) бўйича. Картографик проекциялар хатоликлар характерига к ўр а тенг бурчакли, тенг майдонли ва ихтиёрий проекцияларга б ў линади. Тенг бурчакли, тенг юзли (ма йдонл ари бир хил ) ва ихтиёрий (тенг ора лиқ ли) про екциял ар ва ул арнинг хусусиятл ари. Агар хариталарда хатоликлардан бутунлай қутулмоқликни иложи б ў лма с а, хатоликларни характер ига ни с батан олдиндан к ў зда тутилган ху с у с иятларни ҳ и с обга олиб проекция олиш (танлаш) мумкин. Бундақ анги проекциялар б ў либ қ уйидагилар ҳ и с обланади: 1. Тенг, бурчакли ёки кон ф орм ( ў хшаш) проекциялар. 2. Тенг ҳ ажмли (юзли) ёки эквивалент проекциялар. 3. Ихтиёрий проекциялар. Хариталардаги чек с из кичкина фигуралар та с вири Ер шари юза с идаги шунга мо с фигураларга ў хшаш ҳ олда та с вирланадиган проекцияларга тен г бу р ча кли ё к и к о н ф о р м ( ў xшаш) п р о е к ц и я л а р дейилади. Бундай проекцияларда берилган нуқтадан

чи қ адиган ҳ aм м a й ў налишлар б ў йича ма с штаблар ў заро тенг ва улар фa қ ат бир н y қ aдaн иккинчи нуқтага ў тганда ў згаради холо с . Хариталарда фигураларни та с вирлашда майдонларни ҳақиқий қ ийматини (эквивалентлигини) с а қ лаб қ оладиган проекцияларга т е н г ҳ а ж м л и ( ю зли) ё к и э к в и в а л е н т п р о е к ц и я л а р дейилади. Ушбу проекцияда тузилган хариталарда географик объектларни майдони Ер юза с идаги шунга мо с майдонларга пропорционалдир. Тенг бурчакли ва тенг ҳ ажмли (юзли) проекциялар ў зларининг ху с у с иятларига к ўр а бир-бирига мутлақо зид. Тенг ҳ ажмли проекцияларда майдонларни тенглигини с а қ лаб қолиш бурчакларни ва объектларни қ иёфа с ини хатолиги ҳ и с обига б ў лади, ва аксинча тегишли проекцияларда тенг бурчаклиликни с a қ лаб қ олиш майдонларни хатолиги ҳ исобига б ў лади. Ихт и ёрий проекцияларни ичида тенг оралиқни проекциялар кўпроқ ишлатилади. Бундай проекцияларда масштаб бош йўналишлардан бирортаси, масалан меридианлар бўйича ёки паралеллар бўйича ўзгармас бўлади ва бош масштабга тенг бўлади. Уларда бурчаклар ва майдонлар хатолиги узаро тенглаштирилгандай бўлади ва ўзининг хусусиятларига кўра улар тенг бурчакли ва тенг юзли проекцияларни орасида ётади. Шунингдек, картографик прое кция лар картографик т ўр ни тузиш (ясаш) усули б ў йича ҳ aм тасни ф ланади. Бунда картографик тўр тасвири дастлаб ёрдамчи геометрик юзада олинади, шундан с ў нг ундан текисликка ў тказилади. Қ айси ёрдамчи геометрик юзадан ф ойдаланганлигига қ араб картографик проекциялар а з и м у т а л, ц и л и н д р и к ва к о н у с л и деб аталади. Ёрдамчи геометрик юзадан фойдаланиш усули бўйича проекцияларни таснифлаш. Цилиндрик, конусли ва азимутал проекциялар ва уларни хусусиятлари Картографияда эллипсоид юза текис юзада бирорта геометрик шакл (юза) ёрдамида тасвирланади. А з и м у т а л п р о е к ц и я-л а р д а ана шундай ёрдамчи геометрик юза б ў либ эллипсоид ёки шар сиртига ў ринма ёки уни кесувчи текислик. Ц И Л И Н Д Р И К П Р О Е К Ц И Я Л А Р Д А . эллипсоид ёки шарга у ринма ёки уни кесувчи цилиндрни ён томон сирти, к о н у с л и п р е к ц и я л а р д а эллипсоид ёки шарга уринма ёки уни кесувчи конусни ён томон сирти ҳ исобланади. . Бундай проекцияларда бош масштаб уринма нуқталарда, шунингдек уринма ва кесувчи чизиқларда сақланади. Картографик турларни-кўриниши чунончи меридиан ва параллелларни шакли, меридианлар ва параллеллар ўртасидаги оралиқларнинг қиймати проекцияларни тузиш усулига боғлиқ бўлади. А З И М У Т А Л П Р О Е К Ц И Я Л А Р Д а эллипсоид ёки шар юзаси унга уринма б ў лган ёки уни кесувчи текисликка ў тказилади. Ц И Л И Н Д А Р И К П Р О Е К Ц И Я Л А Р Д а эллипсоид ёки шар юзаси унга уринма бўлган ёки уни кесувчи цилиндрнинг ён томон сиртига ўтказилади, шундан сўнг у ясовчи буйича қирқилади ва текисликка ёйилади. К о н у с л и п р о е к ц и я л а р д а . эллипсоид ёки шар юзаси унга уринма бўлган ёки уни кесувчи конуснинг-ён томон сиртига ўтказилади, сўнгра у ясовчи бўйича қирқилади ва текисликка ёйилади. Бу юзалар, шунингдек ҳap хил ориентирланган бўлиши ҳaм мумкин. Ёрдамчи юзани эллипсоиднинг ёки шарнинг қутбий ўқи ёки экваторига нисбатан ориентировкаси бўйича картографик проекциялар қуйидагиларга бўлинади: Н о р м а л – п р о е к ц и я л а р ёрдамчи юзани ўқи Ер эллипсоиди ёки шари ўқи билан устма-уст тушади; азимутал проекцияларда эса текислик қутбий ўққa перпендикуляр бўлади; К Ў Н Д А Л А Н Г П Р О Е К Ц И Я Л А Р -ёрдамчи юзани ўқи Ер эллипсоиди ёки шари экватор текислигида ётади (ётган бўлади, жойлашади) ва қутбий ўққa перпендикуляр бўлади; азимутал проекцияларда текислик юзани экватор текислигида ётган нормалга перпендикуляр бўлади.

Қ И Й Ш И Қ проекциялар -ёрдамчи юза ўқи қутбий ўқ ва Ер эллипсоиди ёки шари экватор текислиги орасида бўлган нормал билан устма-уст тушади; азимутал проекцияларда текислик бу нормалга перпендикуляр бўлади. Картографик тасвирдаги хатолик ҳ a мм a проекциялар учун хосдир. Умуман олганда ҳ ap қ андай проекцияда хатоси й ўқ ало ҳ ида нуқта ёки чизиқ (хатто чизиқ лар системаси ) б ў лади. Улар нол хатоликдаги нуқталар ёки чизиқлар дейилади. Ана шу нуқта ёки чизиқ дан узоқ лашилган сари хатолик ошиб боради. Бошқача қилиб айтсак, харитага туширилаётган худуд ўлчами ошиши билан хато)лик ҳaм ошиб боради. Картографик проекцияларни баҳолаётганда, шу проекция йўл қўядиган майдон ва бурчак хатолигининг қийматлари ҳисоблаб чщарилади, Картографик проек циядаги тенг хатоликдаги чизиқларга – и з о к о л л а р дейилади. Изоколлар хариталарда хатоликларни тарқалиши тўғрисида кўргазмали тасаввур ҳосил қилади ва шу хариталардан фойдаланилаётганда уларни аввалдан ҳисобга олишга имкон беради. Проекцияларни танлаш тўғрисида. Дунё, ярим шарлар, материклар ва уларни алоҳида йирик қисмлари учун кўпроқ ишлатиладиган проекциялар. Топографик хариталарни проекциялари. Муайян харитага проекция танлаш қуйидаги учта гypуҳ омилларга боғлиқ бўлади. Б и р и н ч и г у р у ҳ г а харитага олинадиган (туширилаётган) объектни тавсифловчи омиллар киради, чунончи-худудии географик ўрни, уни катталиги, чегараларини шакли, чегарадаги (қўшни, ёнма-ён) ҳудудларни кўрсатиш даражаси киради. И К К И Н Ч И Г У Р У Ҳ Г А яратиладиган харитани тавсифлайдиган, чунончи ундан ф ойдаланиш усуллари ва шароитларини белгилайдиган омиллар киради. Ушбу гyp уҳ гa харитани белгилан г ан м a қ сади ва тайёрланиш со ҳт аси, масштаби ва мазмуни; харита бў йича ечиладиган вази ф алар ва уларни ечи ш учун харита ан иқ лигига қўйил адиган :галаблар; харитани ф ойдаланиш (стол y стида , деворий) ва картографик ин ф ормацияни тахлил ф илиш усулларини; харита билан ишлаш шароитлари (ало ҳ ида, бошқ алар билан уй ғ ун бирликда елимлаб уланган ҳ олда) ва бошқ а шу каби омиллар киритилади. У Ч И Н Ч И Г У Р У Ҳ Г А картографик проекцияни тавсифлайдиган омилларни, чунончи проекция д аги хатоликлар характери, узунликлар, бурчаклар на майдонлар хатолигини максимал миқдорлари , уларни т ақ симланиш характери; худудларни шаклларини тўғ ри к ў рсатиш даражаси; қ утбларни тасвирланиш характери; т ўр ни ў ртадаги меридиан ва экваторга нисбатан симметриклик шартлари, уларни тасвирлаш шартлари (экваторни ўр тадаги меридиан ва қ утбларга нисбатан тасвирлаш, агар улар чизиқ лар билан тасвирланса); тасвирни к ў з билан идрок қ илиш шартлари ва бо шқ алар киради. Хариталарга проекция ианлашда қўлланма (дастур) қилиб хатоликларни тақсимланиш хусусиятлари ва тасвирланаётган ҳудудни ташқи қиёфаси (контури), шунингдек ўлчами олинади . У ёки бу харита учун картографик проекция танлашда нол хатоликдаги нуқта ёки чизиқ ларни тасвирланаётган худудни ў ртасига жойлаштирилад и . Африка материгини тасвирлаётганда к у ндаланг азимутал проекция қў лланилади, текислик материк марказида экватордаги нуқт aдa Ер эллипсоиди ёки шарига уринма б ў лади. Ярим шарлар харитасини тузишда ҳ a м худди шундай қ илинади. Биз биламизки, хариталарда Ер эгрилиги ту ф айли б ў ладиган хатолик, унда тасвирланаётган худуд қ анча катта б ў лса у ҳ aм шунча катта б ў лади. Майда масштабли ўқу в хариталарида ў лчаш ишларини олиб бораётганда одатда катта ан иқ лик талаб этилмайди. Шунинг учун ало ҳ ида давлатларни хариталарида ёки уларни ало ҳ ида қ исмлари тасвирланган хариталарда ў лчаш ишларини олиб бориш мумкин. Материк хариталарида ў лчаш ишларини олиб бораётганда келиб чиқ адиган хатоликларни ҳ исобга олиш керак. Ярим шарлар ва дунё хариталарида ў лчаш ишлариии олиб бориш

тавсия этилмайди. Мактаб деворий ўқ yв хариталари ҳ ap хил проекцияларда тузилади. Масалан, дунё хариталари учун к ў про қ ЦНИИГАиК (Россия геодезия, аэрофотосъемка ва картография марказий илмий та қиқот институти) проекцияси, я р и м ш а р л а р ва м а т е р и к л а р х а р и т а л а р и учун к ў про қ Ламбертни азимутал проекцияси қў лланилади. М А Х ў қ у в х а р и т а л а р и учун В.В.Каврайскийни ёки Ф.Н. Красовск и йни кесувчи конусли-тенг орали қли проекцияси қў лланилади. Ц Н И И Г А и К п р о е к ц и я с и . Бу проекция хатоликлар характери б ў йича ихтиёрий. У бирорта ёрдамчи геометрик юзадан фойдаланмасдан координаталар буйича ясалади. Бош масштаб фақ ат экваторда са қ ланади. Ў ртадаги меридиан ва барча параллеллар тенг б ў линган б ў лади. Харитани шар қий ва ғ арбий рамкалари олдида масштаб (бош масштаб билан таққ ослаганда) 1,5 марта катталашган б ў лади. Энг катта хатолик шимолда вужудга келади (Канада. Гренландия ва Россиянинг шимолий қ исмлари). масштаб 1,8 тенг , яъни бу районларда узунл и к масштаби деярли 2 марта катталашган б ў лади. я р и м ш а р л а р х а р и т а с и Ламбертни к ў ндаланг азимутал проекциясида тузилади. Хатолик характери бў йича бу проекция тенг юзли, шунинг учун муҳ им ў згармас майдонлар ма сшта бига э га, яъни бу харита бў йича ало ҳ ида фигураларни ( ҳудудл арни) майдонини таққо слаш мумкин. Бурчаклар ва фигураларни қ иё ф аси (шакли) бу проекцияда анча хатоликка дучор б ў лган. Бинобарин, чекка меридианларда бурчаклар хатоси деярли 400 гача боради. М а т е р и к л а р х а р и т а л а р и ҳ aм асосан азимутал проекцияларда тузилади. Масалан, Евросиё, Шимолий ва Жанубий Америка, Австралия хариталари учун уринма азимутал проекция, Африка харитаси учун зса к ў ндаланг азимутал проекция қў лланилади. Арктика ва Анта рктид а харита л р и учун Постели тенг орали қ и проекцияси деб юритиладиган ихтиёрий нормал азимутал проекция қў лланилади. Бу проекцияда уриниш нуқ таси- қ утб, бу нол хатоликдаги нуқт a ҳ амдир. Постел проекциясида узунликлар ма сшт аби меридианлар б ў йича сақ ланади. Чунки (негаки) Арктика ва Антарктика 600 шимолий ва жанубий кенгликлардаги параллеллардан жану броқ да жойлашганлар, демак узунликлар, майдонлар ва шакллар хатолиги унча катта э мас. М Д Х х а р и т л а р и асосан конусли проекцияларда тузилади. Бунда кўпроқ Каврайскийнинг тенг орали қ ли конусли проекцияси қў лланилади. Хатоликлар характерига к ў ра Каврайский проекцияси ихтиёрийдир. Бу проекцияда узунликлар ма сшт аби уринма параллел бў йича ва барча меридианлар бў йича сақ ланади. Энг катта хатоликлар Франц - Иосиф ери ва Шимолий Ер оролларини шимолига тўғ ри келади. Каврайский проекциясини бир тури - Красовский проекцияси, у ҳ aм, шунингдек кесувчи конусли тенг орали қ ни проекция б ў либ, кесувчи параллеллари тахминан 400 ва 7 3 0 3 О 1 шимолий кенгликлар орасига тўғ ри келади. Бу проекцияда узунликларни ва майдонларни хусусий ма сшт аби бош ма сшт абдан кам фарқ қ илади. Шунинг учун Красовский проекциясида тузилган харита б ў йича, мактаб амалиётида хохлаган картометрик ишларни бажариш мумкин. Уэбекистон ха ритала ри тўғри тенг бурчакли ва т ўғ ри тенг орали қ ли конусли проекцияларда тузилади. 1:2 500 000 ма сштабл и « Ў рта Осиё ва Қозоғистон » ўқ yв табиий харитаси (1995 й) тўғри тенг орали қ ли конусли проекцияда тузилган. Ц и л и н д и р и к п р о е к ц и я л а р -экваторга нисбатан симметрик ёки унга яқ ин жойлашган, шунингдек узоқ лик б ў йича ч ў зилган x удудл ap учун; к о н у с л и п р о е к ц и я л а р ў рта кенгликларда жойлашган x удудл ap учун; азимутал проекциялар - қ утбий ў лкаларни тасвирлаш учун; к ўндаланг ва қийшиқ цилиндрик проекциялар меридианлар б ў йлаб ч ў зилган ҳудудл ap учун: кўндаланг – ва қийшиқ азимутал проекциялар қ иёфаси айланага яқ ин ҳ удудларни к ўр сатиш учун қў лланилади.

Ўлчаш мақсадлари учун мўлжалланган хариталар кўпроқ тенг бурчакли проекцияларда (денгиз, авиация, йул хариталари) ясалади. Таққослаш ёки майдонларни ўлчаш зарурати бўлганда тенг юзли проекциялар қўлланилади. Катта ҳудудларни тасвирлайдиган обзор хариталарни яратишда, кўпинча кўп ҳолларда энг қулай бўлган ихтиёрий проекциялардан фойдаланилади. Барча топографик в а обзор - топографик хари т алар тенг бурчакли кўндаланг цилиндрик проекцияда тузилади. Бу проекцияни немис олими К .Ф.Гаусс (1777-1855) назарий жи ҳ атдан асослаган б ў лса, яна бир немис олими. Л .Крюгер (1857-1923) эса уни ҳ исоблаш формулаларини ишлаб чи ққ ан. Шунинг учун ҳ aм у, Г а у с с - К р ю г е р п р о е к ц и я с и дейилади, бир - бирига ) ў xшаш тарзда тасвирланганидан у тенг бурчакли ёки кон форм ( ў xшаш) проекция дейилади. Координата тўрлари. Масштаблар. Кўп варақли хариталарни разграфкаси ва номенклатураси. Компановка . Харита модел сифатида объектларни фазовий ў рнини танланган координата системасида қ айд этади. Шунинг учун харитада кордината т ўр и к ў рсатилаган б ў лиши керак. К оорди ната т ў рсиз туз илг ан хар и та, ху дди ҳи соб олиш шкаласи бўлм аган термометрга ў xшай ди . Географик хариталарни тузишда географик к о о р д и н а т а л а р системасидан фойдаланилади. Улар Ер юзасидаги объект ва нуқ таларни ер эллипсоиди юзасига нисбатан к ўр сатади. Харитани тайёрлаётганда бу тўр картографик тасвирни ҳ осил қ илиш учун синч ( қобирғ а, склет) вазифасини бажаради. Харитадан фойдаланаётганда эса у ер эллипсоидидаги нуқ таларни координаталарини ан иқ лашга, харитага нуқ таларни уларни координаталари бў йича тушири ш га, чизиқ лар й ў налишини дунё томонларига нисбатан ў лчашга, харитани истаган жойида масштабларни ва хатоликларни ҳ исоблаб чиқ аришга имкон беради. Энг к ў п тар қ алган т ур лар қ аторига, майда масштабли хариталарда асосий ҳ исобланган меридиан ва параллел чизиқ ларининг ў заро кесишишидан ҳ осил б ў лган - картографик тўр киради. Картографик т ў рни қ иммати меридиан ва параллелларни чу қур географик маъноси билан боғлиқдир . Меридианлар шимол ва жануб, параллеллар эса Fарб-ша рқ й ў налишларига мос келади. Жойда ани қл анилиши мумкин б ў лгa н бу й ў налишлар билан далада харита билан ишл аётганда ориентирлаш учун фойдаланилади.. Картографик т ўр ни бундай хусусияти топографик хариталар учун ҳам а ҳа миятлидир. Майда масштабли хариталарда картографик тўр кенг географик ориентирлаш учун восита, хар хил умумлашт ириш ва , хулосалар учун асос бўлади. Ниҳоят, пунктларни узоқлик фарқи уларнинг вақт фарқларини ифода этади. Картографик турларда параллелларнинг ҳисоби ҳap доим экватордан бошлаб олиб борилади. 1884 йилги ҳaлқаро келишувга мувофиқ Англияни энг қадимги астрономик обсерваториясидан ўтган Гринвич меридиани бош меридиан деб қабул қилинган. Хариталарда меридиан ва параллелларни (картографик т ў рни) биринчи б ў либ ЭратосФен чизган. Жойда (Ер юзасидан) нуқталар орасидаги ўлчанган масофалар узунлигини горизонтал проекциялари қоғозда кичрайтирилиши даражасига масштаб дейилади. Масштабни сон, сўз ва чизиқ билан ифодалаш мумкин. Масштабнинг кичрайтирилиш даражасига қараб масштабнинг йирик ёки майдалиги аниқланади. Обзор хариталар 1:1 000 000 ва ундан майда масштабларда тузилади. Хариталар масштабига кўра йирик (1:10000 дан 1:100000 гача), ўрта (1:200 000 дан 1:1 000000 гача) ва майда (1:1 000000 ва ундан майда) масштабли хариталарга бўлинади. Кўп варақли харитани алоҳида варақларга бўлинишига разграфка дейилади. Кўп варақли харитани алоҳида варақларини маълум система бўйича белгилашга

номенклатура дейилади. Топографик хариталар варақларининг разграфкаси ва номенклатураси 1:1 000 000 масштабдаги Хaлқаро хаританинг разграфкасига ва номеклатурасига асосланган. Хaлқаро номенклатура системаси 1909 йилда Лондон ва 1913 йилда Париж шаҳарларида ўтказилган ҳалқаро географик конгрессларда қабул қилинган. Харита (лар)да тасвирланадиган худудни чегарасини аниқлаш ва уни харита рамкаларига нисбатан жойлаштириш, рамканинг ичида ва ундан ташқарида хаританинг номини, масштабини, легендасини, ҳap хил қўшимча кесма хариталарни ва бошқа шунга ўхшаш маълумотларни мaқсaдra мувофиқ жойлаштиришга к о м п о н о в к а дейилади.

Адабиётлар 1. Бер лянт А.М Карта - второй язык географии: (Очерки о картографии). Кн. A.IIЯ учите ля . -М.: Просвещение, 1985. 20-41 бе тл ар, 2. Вахрамеева Л -А. Картография, Учебник для вузов. -М,: «НеАРа», 1981. -11- 107 бет ла р. З. С али щев К. А. Картография. - М.: Высшая школ а, 1982. – П боб. 1 7-44 бе тл ар. 4.С али щев КА. Картове l ение. -'М: И pl - в о МГУ. 1990. 22-51 бе тл ар. . 5.С п р ов очник по картографии. -М.: И зд - в о “ Не др а ” , 1988. П боб. 40-112 бе тл ар. 6 . www.ziyonet.uz

Похожие

Арабларнинг географик, картографик билимлари

Картография ва географик хариталар ( хариталарнинг илмий ва амалий ахамияти )

Хоразм вилояти кишлок хужалик мажмуасинин худудий ташкил этишни такомиллаштиришда картографик методдан фойдаланиш

География дарсларида карта ва глобус билан ишлаш карта турлари. Умумий ва махсус географик индувидуал карталар. Глобус билан ишлаш

География дарсларида шеьрлар ва топшириклардан фойдаланиш кушимча адабиётдан фойдаланиш