logo

Кимё синф-лаборатория хонасида бахтсиз ҳодисалар рўй берганда кўрсатиладиган дастлабки ёрдам

Yuklangan vaqt:

20.09.2019

Ko'chirishlar soni:

0

Hajmi:

44 KB
Кимё синф-лаборатория хонасида бахтсиз ҳодисалар рўй берганда кўрсатиладиган дастлабки ёрдам Мактаб кимё хонасида бахтсиз ҳодисалар бўлган вақтда шикастланган кишига қуйидагича биринчи ёрдам бериш керак: Агар киши хушидан кетса: 1. Тоза ҳ аво келиб туришини таъминлаш. 2. Ё қ а ва к ў крак тугмаларини е чиб, б ў йин ва к ў кракни б ў шатиш. 3. Беморнинг оёқларини юқорига кўтариб қўйиш. 4. Юзига сову қ сув пуркаб,новшадил спирт ҳ идлатиш. Жаро ҳ атланиш,шиша тилиб кетиши содир б ў лса жаро ҳ ат водород пероксиднинг 3 % ли эритмаси билан яхшилаб ювилади, шиша сини қ лари дезинфексия қ илувчи сую қ ликка солиб қў йилган пинсет билан олиб ташланади. Жаро ҳ ат атрофига йо д суркаб, бинт билан бо ғ ланади. Қ он тизиллаб отилаётган б ў лса яра тан ғ иб бо ғ ланади. Бемор врачга юборилади. К ў з шика ст ланганда унга қ уру қ бо ғ лам қў йилади ва врачга юборилади. Бурундан қ он кетганда ё қ анинг тугмалари б ў шатилади, қ аншарга сову қ латта ҳў ллаб қў йилади, оё ғ ига грелка қў йилади. Куйиш. Тананинг куйган жойи калий перманганатнинг 2% ли эритмаси билан ювилади. Кислота ёки иш қ ор билан куйганда шика ст е ган жойни кучли сову қ сув о қ ими билан тез ювиб ташлаш керак. Кислотада куйганда, кучсиз чой содаси эритмаси билан ювиш, б ў р кукуни сепиш лозим. Иш қ орда куйганда, шика ст ланган жойни сирка кислотанинг кучсиз эритмаси билан ювиш керак. К ў з кислота ёки иш қ орда куйганда дар ҳ ол сув билан ювиб ташлаш керак; а) кислотада куйганда калий бикарбонатнинг кучсиз эритмаси билан ювиш; б) иш қ орда куйганда сирка кислотанинг кучсиз эритмаси билан ювиш керак. Бемор врачга олиб борилади. Фосфор билан куйганда шика ст ланган жой сувга ботирилади, яхшилаб ювилади, фосфор б ў лаклари олиб ташланади, с ў нгра куйган жойга мис купорасининг 5%ли эритмаси билан ҳў лланган латта қў йилади. Бемор врачга олиб борилади. За ҳ арланиш. Алкаголиар, алдегидлар билан за ҳ арланганда қ айт қ илдирилади. Бемор ҳ авоси тоза б ў лган или қ хонага олиб чи қ илади. Беморни грелкалар билан иситилади.Баъзан новшадил спирт ҳ идлатиш, исси қ қ ую қ чой, кофе ичириш мумкин. Анилиндан за қ арланганда иложи б ў лса қ айт қ илдирилади. Тухум о қ и, исси қ аччи қ чой ичирилади. Дар ҳ ол врачга мурожаат этиш лозим. Аммиак терига тушганда лимон сирка, хлорид кислоталарининг 5% ли эритмасидан қ уйилади. К ў зга тушганда натрий хлориднинг 0,85%ли эритмаси билан ювилади. Врачга юборилади. И чга кетганда бемор қ айт қ илгунча кислота қў шилган сувдан жуда к ў п ичирилади, врачга олиб борилади. Бензин, бензол. Бу моддаларнинг бу ғ и билан за ҳ арланганда бемор тоза ҳ авога олиб чи қ илади. Су нъ ий нафас олдирилади ва аччи қ чой берилади. Бемор қ айт қ илиши лозим. Бром. Бром билан куйганда карбол кислотанинг 1% ли эритмасидан қў йилади, ё ғ суртилади. Бу ғ и билан за ҳ арланганда тоза ҳ авога олиб чи қ илади, новшадил спирт бу ғ и аралашган сув бу ғ и ҳ идлатилади. О ғ зи ор қ али за ҳ арланган беморга к ў мир, куйдирилган магнезия, сут, натрий хлорид, натрий тиосулфатнинг 0,5%ли эритмаси ичирилади. ЙОД . О ғ из ор ғ али йо д билан за ҳ арланганда сую қ крахмал клейцери, к ў мир қў шилган сув, о қ сил қў шилган сув ичирилади. Карбол кислота (фенол). Терига тушганда фенол спирт қў шилган сув билан ювилади ва ё ғ суркаб қў йилади. Симоб. Симоб ичга кетганда шика ст ланган кишига к ў п ми қ дорда хом тухум билан или қ сут ичирилади. Бир ст акан сувга 10 г куйдирилган магнезияни эритиб ҳ ар 5 минутда бир ош қ оши ғ ида ичирилиб турилади. Дар ҳ ол врачга олиб борилади. Водород сулфид. Водород сулфид билан за ҳ арланишнинг да ст лабки белгиси — ҳ ид сезишнинг йўқ олишидир. Бемор тоза ҳ авога олиб чи қ илади, к ў кракка горчичник мал ҳ ами қў йилади ёки сову қ сув қ уйилади. Олтингугурт ( IV ) оксиди билан за ҳ арланганда бемор тоза ҳ авога олиб ч и қ илади. Кўкракка горчичник малҳамлари қўйилади. Спирт аралашган аммиак эритмаси буғлари ҳидлатилади. Кўрғошин ва унинг бирикмалари билан заҳарланганда беморга ярим стакан сувга глаубер ёки инглиз тузидан 50 г солиб ичирилади, тухум оқи, оқсил қўшилган сув, сут берилади. Ис гази билан за ҳ арланган киши тоза ҳ авога олиб чи қ илади. Новшадил спирт ҳ идлатилади ва сову қ сув сепилади. Хлор. Хлор гази билан за ҳ арланганда тоза ҳ авога олиб чи қ илади, кислород, сув бу ғ лари аммиакнинг спиртдаги эритмаси ҳ идлатилади. Да ст лабки ёрдам к ў рсатиш учун хонада қ уйидаги модда ва асбоблар б ў лиши керак: 1. Кунгабо қ ар мойи. 2. Куйганда қў йиладиган мой дори. 3. Керак б ў либ қ олганда дар ҳ ол эритма тайёрлаш учун, калий пер- манганатли склянка. Эритма склянкада тайёрланади, шунинг учун уни олдиндан ўл чаб, эритма т ў лдириладиган жойни белгилаб қў йиш керак. 4. Натрий карбонат. 5. Натрий бикарбонат. 6. Бура. 7. Камфора спирти. 8. Сирка кислотасининг 3-4 % эритмаси. 9. Лимон, узум, борат кислота. 10. Натрий ва магний сулфат. Натрий гипосулфит. 11. Этил, новшадил спиртлари.  12. Йо д тинктураси. 13. Кофеинли рирамидон. 14. Аспирин. 15. Куйдирилган магнезия. 16.Дока, бинтлар, гидроскопик пахта, пинсет, ингалятор, грелка. 17.Муз қўйиш учун идиш. Ҳамма материаллар ва моддалар склянкаларда , қутичаларда сақланиб, номи нимага ишлатилиши аниқ ёзиб қўйилиши керак.