Лаплас тенгламаси учун чегаравий масалалар Дирехле масаласини икки улчовли лаплас тенгламаси учун ферье методи билан ечиш - Algebra - Referatlar

Лаплас тенгламаси учун чегаравий масалалар Дирехле масаласини икки улчовли лаплас тенгламаси учун ферье методи билан ечиш

Yuklangan vaqt:

11.09.2022

Ko'chirishlar soni:

0

Hajmi:

192.5 KB

Ko'chirib olish

Лаплас тенгламаси учун чегаравий масалалар Дирехле масаласини икки улчовли лаплас тенгламаси учун ферье методи билан ечиш Режа: 1. Декарт ва қутб координаталар системасида Лаплас тенгламаси. 2. Дирехле масаласи. 3. Дирехле масаласини Лаплас тенгламаси учун Фурье методи билан ишлаш. 4. Хулоса.

Лапас тенгламаси мос равишда Декарт ва қ утб координаталар системасида0 t u y u x u 2 2 2 2 2 2         0 t u u r 1 r r r r 1 2 2 2 2 2                    (2) ê¢ðèíèøäà á¢ëàäè.  ñèðò áèëàí ÷åãàðàëàíãàí áèðæèíñëè  æèñì áåðèëãàí á ¢ëñèí. Æèñìíèíã òóðëè íó қ òàëàðèäà òåìïåðàòóðà                 2 2 2 2 2 2 2 t u y u x u a t u тенгламани қаноатлантиради. Агар процесс стационар бўлса яъни температура вақт t га боғлиқ бўлмасдан фақат жисм нуқталарининг координаталарига боғлиқ бўлса, у ҳолда 0 t u    бўлади. Демак, температура 0 t u y u x u 2 2 2 2 2 2         тенгламани қаноатлантиради.  æèñì è÷èäà (1)-òåíãëàìàíè қàíîàòëàíòèðóâ÷è âà ñèðòíèíã  àð áèð Ì íóқòàñèäà áåðèëãàí   M f u  (3) қийматни қабул қилувчи  z,y,x u функция топилсин. Бу масала Дрихле масаласи дейилади. Ушбу 0 y u x u 2 2 2 2       ёки 0 u   (1)

икки ўлчовли Лаплас тенгламасини қарайлик. Текисликда Дрихле масаласи қуйидагича таърифлнади: Г контур билан ўралган Д соҳада шундай  y,x u гармоник функция топиш керакки, у Г чизиқ устида берилган  y,x f функцияга тенг бўлсин. Доира учун Дирехле томонидан қўйилган қуйидаги масалани қарайлик. G айлана билан ўралган доиравий пластинка чегарасида айлананинг координаталарига боғлиқ бўлган ўзгармас температура сақланган бўлса, доиранинг ички нуқталарида  y,x u температуранинг стационар тақсимланишини аниқланг. Бошқача айтганда доиранинг нуқталарида (1) тенгламани ва  y,x f u   (2) ёки  ,r f u Rr   (2’) чегаравий шартни қаноатлантирувчи узлуксиз  y,x u функцияни топиш керак, бунда  y,x f      ,rf функция ва унинг ҳосилаларини узлуксиз функциялар деб ҳисоблаймиз. Бу масалани икки ўлчовли цилиндрик (қутб) координаталар системасида ечиш анча қулай. Маълумки, икки ўлчовли Лаплас теоремасини қутб координаталар системасида 0 u r 1 r u r 1 r u u 2 2 2 2 2             ¸êè 0 u r u r r u r 2 2 2 2 2           (1’) ¸çèø ìóìêèí. (1’) íèíã å÷èìèíè   r R u   (3) кўринишда излаймиз . (3)ни (1’)га қўйиб қуйидагини ҳосил қиламиз.        2 2 k r R r Rr r R r          (4) Áó òåíãëèêíè ÷àï қ èñìè r ãà, ¢íã қ èñìè  ãà áîëè қ á¢ëìàãàíëèãè

ó÷óí óíè 2k  áèëàí áåëãèëàäèê. (4) äàí:     0 k2       (5)    0 r R k r Rr r R r 2 2      (5’) îñèë á¢ëàäè. (5)íèíã óìóìèé å÷èìè     k sinB k cosA   (6) À,Â ëàð èõòè¸ðèé ¢çãàðìàñ ñîíëàð. (5’) íèíã å÷èìèíè  mr r R  ê¢ðèíèøäà èçëàéìèç, âà .k m,0 k m 2 2    Øóíäàé қ èëèá (5’) òåíãëàìàíèíã èêêèòà ÷èçè қ ëè ýðêëè õóñóñèé k k r, r  å÷èìèíè òîïàìèç. (5’) íèíã óìóìèé å÷èìè  k k Dr cr r R    (7) á¢ëàäè. (6), (7)íè (3)ãà қ ¢éñàê,   k k k k k k k r D r c k sin B k cos A u       (8)  îñèë á¢ëàäè. (8) ôóíêöèÿ 0 k íèíã қ èéìàòèäà (1’)íèíã å÷èìè á ¢ëàäè. 0 k á¢ëñà (5), (5’) òåíãëàìàëàð қ ¢éèäàãè ê¢ðèíèøãà êåëàäè     0 r R r Rr,0          r ln D C B A u 0 0 0 0 0    (8’)  îñèë á¢ëàäè. Å÷èì  íèíã äàâðèé ôóíêöèÿñè á¢ëèøè êåðàê, ÷óíêè r íèíã áèðãèíà қ èéìàòèäà  âà   2 ó÷óí å÷èìíèíã áèðãèíà қ èéìàòèãà ýãà á¢ëèøèìèç êåðàê, áóíãà ñàáàá øóêè, äîèðàíèíã áèðãèíà íó қ òàñè қ àðàëìî қ äà. Øóíèíã ó÷óí (8’) äà 0 B0 á¢ëèøè êåðàê. Áóíäàí òàø қ àðè áèð äîèðàäà óçëóêñèç âà ÷åêëè å÷èìíè èçëàéìèç. Äåìàê, äîèðà ìàðêàçèäà 0 r äà å÷èì ÷åêëè á¢ëèøè, øóíãà ê¢ðà (8’) äà 0 D0 á¢ëèøè (8) äà ýñà 0 Dk á¢ëèøè êåðàê. Áó îëäà

2 1 C, C A u 0 0 0 0   äåñàê 2 A u 0 0 (8’’)  îñèë á¢ëàäè. Áåðèëãàí òåíãëàìà ÷èçè қ ëè, áèð æèíñëè á¢ëãàíè ó÷óí (8)íèíã éèèíäèñè àì å÷èì á¢ëàäè. éèèíäè  íèíã äàâðèé ôóíêöèÿñè á ¢ëèøè êåðàê. Áó ýñà (8)äàãè àð áèð қ ¢øèëóâ÷è  íèíã äàâðèé ôóíêöèÿñè á¢ëàäè. Áóíèíã ó÷óí k áóòóí қ èéìàòëàð қ àáóë қ èëèøè êåðàê (àãàð (4) òåíãëèêíèíã қ èñìëàðèíè 2k ãà òåíãëàá îëãàíèìèçäà, äàâðèé å÷èì îñèë қ èëìàãàí á¢ëàð ýäèê). Äåìàê,           1n n n n 0 r n sin B n cos A 2 A ,ru    (9) áóíäà è òè¸ðèé ¢çãàðìàñ n C n A âà n B ãà êèðèòèëãàí. nA âà nB ëàðíè (2) øàðòíè қ àíîàòëàíòèðàäèãàí қ èëèá îëàìèç. (9) äàí (2) øàðòãà àñîñàí:           1n n n n 0 R n sin B n cos A 2 A f    (10) (10) òåíãëèê ¢ðèíëè á¢ëèøè ó÷óí   f ôóíêöèÿ   ,  äà Ôóðüå қ àòîðèãà ¸éèëèøè âà n nn n RB,RA Ôóðüå êîýôôèöèåíòëàðè á¢ëèøè êåðàê. Ôóðüå êîýôôèöèåíòëàðèíè òîïèø ôîðìóëàñèãà àñîñàí               ntdt sintf R 1 B, ntdt costf R 1 A n n n n (11) Àãàð (10) қ àòîð òåêèñ ÿ қ èíëàøóâ÷è á¢ëñà, êîýôôèöèåíòëàðè (11) ôîðìóëà áèëàí òîïèëãàí. (9) қ àòîð қ ¢éèëãàí ìàñàëàíèíã å÷èìè á ¢ëàäè. Адабиёт: 1. Н.С.Пискунов Дифференциал ва интеграл ҳисоб. II том. Ўқитувчи, 1974 й. [418-420 бетлар], [426-429 бетлар].

2. Т.Н.Нуримов. Математик физика методлари. Ўқитувчи, 1988 й. [155-166 бетлар]. И.Г.Араманович и В.И.Левин. Уравнения математической физики. Наука, Москва 1969 г. [226-230 бетлар], [267-271 бетлар]. www . ziyonet . uz Математик физика методларидан маърузалар матни Йўлдошев Э.О., Карашева

O'xshashlar

Коррект масалалар. Коши ва чегаравий масала. Лаплас тенгламаси учун коши масаласи

Доира учун Лаплас тенгламасига куйилган Дирихле ички масаласини ечиш

Фазода Грин функцияси ёрдамида Лаплас тенгламаси учун қўйилган Дирихле

Юқори тартибли ҳосилаларга боғлиқ функционаллар. Кўп функцияли ҳолда Эйлер тенгламаси

Кўп ўзгарувчили функцияга боғлиқ функционаллар