Чизикли программалаштириш масалалари. Симплекс масаласи ва траспорт масалаларининг куйилиши - Algebra - Referatlar

Чизикли программалаштириш масалалари. Симплекс масаласи ва траспорт масалаларининг куйилиши

Yuklangan vaqt:

11.09.2022

Ko'chirishlar soni:

0

Hajmi:

287.5 KB

Ko'chirib olish

Чизиқли программалаштириш масалалари. Симплекс масаласи ва траспорт масалаларининг қўйилиши Р ежа : 1. Чизи қ ли программалаш масаласининг умумий қў йилиши. 2. Чизи қ ли программалаш масаласининг турли формада ифодаланиши. 3. Тенг кучли алмаштиришлар. 4. Чизи қ ли программалаш масаласининг мумкин б ў лган ечимлари. Таянч ечим. 5. Мумкин б ў лган ечимлар т ў пламининг қ авари қ лиги. 6. Чизи қ ли программалаш масаласи умумий ҳ олда қ уйидагича ифодаланади:

x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, (2) Y min(max) = c 0 + c 1 x 1 + c 2 x 2 + … + c n x n (3) (1) ва (2) шартларни қ аноатлантирувчи номаълумларнинг шундай қ ийматларини топиш керакки , улар (3) чизи қ ли функцияга минимал ( максимал ) қ иймат берсин . Масаланинг (1) ва (2) шартлари унинг чегаравий шартлари деб , (3) чизи қ ли функция эса масаланинг ма қ сади ёки ма қ сад функцияси деб аталади . Масаладаги барча чегараловчи шартлар ва ма қ сад функция чизи қ ли эканлиги к ў риниб турибди . Шунинг учун ҳам (1)–(3) масала чизи қ ли программалаш масаласи деб аталади . Конкрет масалаларда (1) шарт тенгламалар системасидан , « ³ » ёки « £ » к ў ринишдаги тенгсизликлар системасидан ёки аралаш системадан иборат б ў лиши мумкин . Лекин к ў рсатиш мумкинки , (1)–(3) к ў ринишдаги масалани осонлик билан қ уйидаги к ў ринишга келтириш мумкин . x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, (5) Y min = c 0 + c 1 x 1 + c 2 x 2 + … + c n x n (6) (4)-(6) к ў риниш чизи қ ли программалаш масаласининг каноник к ў риниши деб аталади. (4)–(6) масала векторлар ёрдамида қ уйидагича ифодалаш мумкин: P 1 x 1 + P 2 x 2 + … + P n x n = P 0 (7)) 1( ) () ( ) ( 2 2 1 1 2 2 2 22 1 21 1 1 2 12 1 11  £ ³                        £ ³       £ ³       m n mn m m m m n n b x a x a x a b x a x a x a b x a x a x a ) 4 ( 2 2 1 1 2 2 2 22 1 21 1 1 2 12 1 11                                        m n mn m m n n n n b x a x a x a b x a x a x a b x a x a x a

X ³ 0 (8) Y min = CX (9) бу ерда С = (C 1 , C 2 , …, C n ) – вектор– қ атор . X = (X 1 , X 2 , …, X n ) – вектор – устун. (4)-(6) масаланинг матрица к ў ринишдаги ифодаси қ уйидагича ёзилади: AX = P 0 , (10) X ³ 0 , (11) Y min = CX , (12) бу ерда С = (C 1 , C 2 , …, C n ) – қ атор вектор , A = (a ij ) – (4) система коэффициентларидан ташкил топган матрица ; X = (X 1 , X 2 , …, X n ) ва P 0 = (b 1 , b 2 , …, b n ) – устун векторлар . (4)-(6) масалани йи ғ индилар ёрдамида ҳ ам ифодалаш мумкин: 1-таъриф . Берилган (4)–(6) масаланинг мумкин б ў лган ечими ёки режаси деб, унинг (4) ва (5) шартларни қ аноатлантирувчи X = (x 1 , x 2 , …, x n ) векторга айтилади. 2-таъриф. Агар (7) ёйилмадаги мусбат x i коэффициентли P i ( i=1,…,m ) векторлар ў заро чизи қ ли бо ғ ли қ б ў лмаса, у ҳ олда X=(x 1 , x 2 , …, x n ) режа таянч режа деб аталади. 3-таъриф. Агар X=(x 1 , x 2 , …, x n ) таянч режадаги мусбат компоненталар сони m га тенг б ў лса, у ҳ олда бу режа айнимаган таянч режа, акс ҳ олда айниган таянч режа дейилади.,... ,... ..., ,... ,... 21 0 21 2 2212 2 1 2111 1                             m mn nn n m m b bb p a aa p a aa p a aa p ) 15( ) 14( ) ,...,1 ( ,0 ) 13( ) ,...,1 ( , 1 min 1       ³   n j j j j n j i j ij X C Y n j x m i b x a

4-таъриф. Чизи қ ли функция (6) га энг кичик қ иймат берувчи X=(x 1 , x 2 , …, x n ) таянч режа масаланинг оптимал режаси ёки оптимал ечими дейилади. Чизи қ ли программалаш масаласи устида қ уйидаги тенг кучли алмаштиришларни бажариш мумкин. 1) Y max ни Y min га айлантириш. Ҳ ар қ андай чизи қ ли программалаш масаласини (4)–(6) к ў ринишга келтириш учун (1) тенгсизликлар системасини тенгламалар системасига ва Y max ни Y min га айлантириш керак. Y max ни Y min га келтириш учун Y max ни тескари ишора билан олиш, яъни - Y max = Y min ёки Y max = - Y min к ў ринишда олиш етарлидир. Ҳ а қ и қ атдан ҳ ам, ҳ ар қ андай f(x 1 , x 2 , …, x n ) функциянинг минимуми тескари ишора билан олинган шу функция максимумининг қ ийматига тенг, яъни minf ( x 1 , x 2 , …, x n ) ва – max [ f ( x 1 , x 2 , …, x n ) ], maxf ( x 1 , x 2 , …, x n ) ва – min [ f ( x 1 , x 2 , …, x n ) ]ифодалар номаълумларнинг бир хил қ ийматларидагина ў заро тенг б ў лишини к ў рсатиш мумкин2)Тенгсизликларни тенгламага айлантириш. n номаълумли a 1 x 1 + a 2 x 2 + … + a n x n £ b (16) чизиқли тенгсизликни қараймиз. Бу тенгсизликни тенгламага айлантириш учун унинг кичик томонига номанфий номаълум сонни, яъни x n+1 ³ 0 ни қушамиз.Натижада n+1 номаълумли чизиқли тенгламага эга бўламиз: a 1 x 1 + a 2 x 2 + … + a n x n +x n+1 = b (17) (16) тенгсизликни тенгламага айлантириш учун қўшилган x n+1 ў згарувчи қў шимча ўзгарувчи деб аталади.(16) тенгсизлик ва (17) тенгламанинг ечимлари бир хил эканлиги қуйидаги теоремада кўрсатилган. 1-теорема Берилган (16) тенгсизликнинг ҳар бир X=( a 1 , a 2 , …, a n ) ечимига (17) тенгламанинг фақат битта Y 0 = ( a 1 , a 2 , …, a n , a n+1 ) ечими мос келади ва, аксинча, (17) тенгламанинг ҳар бир Y 0 ечимига (16) тенгсизликнинг фақат битта X 0 ечими мос келади. Теорема исботи. Фараз қилайлик, X 0 (16) тенгсизликнинг ечими бўлсин. У ҳолда a 1 a 1 + a 2 a 2 + … + a n a n £ b муносабат ўринли бўлади.

Тенгсизликнинг чап томонини ўнг томонга ўтказиб ҳосил бўлган ифодани a n+1 билан белгилаймиз 0 £ b – (a 1 a 1 + a 2 a 2 + … + a n a n ) = a n+1 . Энди Y 0 = ( a 1 , a 2 , …, a n , a n+1 ) векторни (17) тенгламанинг ечими эканлигини кўрсатамиз. a 1 a 1 +a 2 a 2 +…+a n a n + a n+1 =a 1 a 1 +a 2 a 2 +…+a n a n +(b-a 1 a 1 -a 2 a 2 - …-a n a n )=b Энди агар Y 0 (17) тенгламани қ аноатлантирса , у ҳ олда у (16) тенгсизликни ҳ ам қ аноатлантиришини к ў рсатамиз .

Шартга к ў ра : a 1 a 1 +a 2 a 2 +…+a n a n + a n+1 =b, a n +1 ³ 0 Бу тенгламадан a n +1 ³ 0 сонни ташлаб юбориш натижасида a 1 a 1 + a 2 a 2 + … + a n a n £ b тенгсизликни ҳ осил қ иламиз . Бундан к ў ринадики, X 0 =(a 1 , a 2 , …, a n ) (16) тенгсизликнинг ечими экан. Шундай й ў л билан чизи қ ли программалаш масаласининг чегараловчи шартларидаги тенгсизликларни тенгламаларга айлантириш мумкин. Бунда шунга эътибор бериш керакки, системадаги турли тенгсизликларни тенгламаларга айлантириш учун уларга бир-бирларидан фар қ қ илувчи номанфий ў згарувчиларни қў шиш керак. Масалан, агар чизи қ ли программалаш масаласи қ уйидаги x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, (19) Y max = c 0 + c 1 x 1 + c 2 x 2 + … + c n x n (20) к ў ринишда б ў лса , бу масаладаги тенгсизликларнинг кичик томонига x n+1 ³ 0, x n+2 ³ 0, …, x n+m ³ 0 қў шимча ў згарувчилар қў шиш ёрдамида тенгламаларга айлантириш мумкин . Бу ў згарувчилар Y min га 0 коэффициент билан киритилади . Натижада берилган (18)–(20) масала қ уйидаги к ў ринишга келади . x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, x n ³ 0, x n+1 ³ 0, …, x n+m ³ 0, (22) ) 18( 2 2 1 1 2 2 2 22 1 21 1 1 2 12 1 11  £                       £      £      m n mn m m n n n n b x a x a x a b x a x a x a b x a x a x a ) 21( 2 2 1 1 2 2 2 2 22 1 21 1 1 1 2 12 1 11                                              m m n n mn m m n n n n n n b x x a x a x a b x x a x a x a b x x a x a x a

Y max = c 0 + c 1 x 1 + c 2 x 2 + … + c n x n +O(x n+1 +… + x n+m ) (23) Худди шунингдек, x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0 (25) Y min = c 1 x 1 + c 2 x 2 + … + c n x n (26) к ў ринишда берилган чизи қ ли программалаш масаласини каноник к ў ринишга келтириш мумкин . Бунинг учун қў шимча x n+1 ³ 0, x n+2 ³ 0, …, x n+m ³ 0 ў згарувчилар тенгсизликларнинг катта томонидан айрилади . Натижада қ уйидаги масала ҳ осил б ў лади: x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, x n ³ 0, x n+1 ³ 0, …, x n+m ³ 0, (28) Y min = c 0 + c 1 x 1 + c 2 x 2 + … + c n x n +O(x n+1 +… + x n+m ) (29) Энди чизи қ ли программалаш масаласи ечимларининг хоссалари билан танишамиз. Бунинг учун энг аввал қ авари қ комбинация ва қ авари қ т ў плам тушунчасини эслатиб ў тамиз. 5-таъриф . A 1 ,A 2 ,…,A n векторларнинг қ авари қ комбинацияси деб шартларни қ аноатлантирувчи A = a 1 A 1 + a 2 A 2 + … + a n A n ) 24( 2 2 1 1 2 2 2 22 1 21 1 1 2 12 1 11  ³                      ³     ³     m n mn m m n n n n b x a x a x a b x a x a x a b x a x a x a ) 27( 2 2 1 1 2 2 2 2 22 1 21 1 1 1 2 12 1 11                                               m m n n mn m m n n n n n n b x x a x a x a b x x a x a x a b x x a x a x a   ³ n i i i 1 1 ,0 a a

векторга айтилади . n- ў лчовли фазодаги ҳ ар бир A=(a 1 , a 2 , …, a n ) векторга координаталари ( a 1 , a 2 , …, a n ) б ў лган ну қ та мос келади . Шунинг учун бундан кейин A=(a 1 , a 2 , …, a n ) векторни n - ў лчовли фазодаги ну қ та деб қ араймиз . 6- таъриф . Агар n - ў лчовли вектор фазодаги C т ў плам ў зининг ихтиёрий A 1 ва A 2 ну қ талари билан бир қ аторда бу ну қ таларнинг қ авари қ комбинациясидан иборат б ў лган A = a 1 A 1 + a 2 A 2 ( a 1 >0, a 2 >0 , a 1 + a 2 = 1) ну қ тани ҳ ам ў з ичига олса , яъни A 1 , A 2 Î C Þ A Î C б ў лса , бу т ў плам қ авари қ т ў плам деб аталади . 2- теорема . Чизи қ ли программалаш масаласининг ечимларидан ташкил топган тўплам қ авари қ т ў плам б ў лади . Исботи . Чизи қ ли программалаш масаласининг ихтиёрий иккита ечимининг қ авари қ комбинацияси ҳ ам ечим эканлигини к ў рсатамиз . Фараз қ илайлик, x 1 ва x 2 берилган чизи қ ли программалаш масаласининг ечимлари б ў лсин. У ҳ олда AX 1 = P 0 , X 1 ³ 0 , (30) ва AX 2 = P 0 , X 2 ³ 0, (31) муносабатлар ў ринли б ў лади. Энди x 1 ва x 2 ечимларнинг қ авари қ комбинациясини тузамиз. X = a x 1 + (1- a )x 2 , 0 £ a £ 1. ҳ амда уни ечим эканлигини к ў рсатамиз: AX = A [ a x 1 + (1- a ) x 2 ] = a Ax 1 + (1- a ) Ax 2 Энди (30) ва (31) тенгламаларни инобатга олиб топамиз. AX = a P 0 + (1- a ) P 0 = P 0 . Бу муносабат X вектор ҳ ам ечим эканлигини курсатади. 3-теорема . Чизи қ ли программалаш масаласининг чизи қ ли функцияси ў зининг оптимал қ ийматига шу масаланинг ечимларидан ташкил топган қ авари қ т ў пламнинг четки ну қ тасида эришади. Агар чизи қ ли функция K қ авари қ т ў пламнинг бирдан орти қ четки ну қ тасида оптимал қ ийматга эришса, у шу ну қ таларнинг қ авари қ

комбинациясидан иборат б ў лган ихтиёрий ну қ тада ҳ ам ў зининг оптимал қ ийматига эришади (теоремани исботсиз қ абул қ иламиз). 4-теорема . Агар k та ў заро чизи қ ли бо ғ ли қ б ў лмаган P 1 ,P 2 ,…P k векторлар берилган б ў либ, улар учун P 1 x 1 + P 2 x 2 + … + P k x k = P 0 тенглик барча x i ³ 0 лар учун ў ринли б ў лса, у ҳ олда X = ( x 1 , x 2 , …, x k , 0,…,0) вектор K қ авари қ т ў пламнинг четки ну қ таси б ў лади (теоремани исботсиз қ абул қ иламиз). 5-теорема . Агар X = ( x 1 , x 2 , …, x n ) четки ну қ та б ў лса, у ҳ олда мусбат x i ларга мос келувчи векторлар ў заро чизи қ ли бо ғ ли қ б ў лмаган векторлар системасини ташкил қ илади (теоремани исботсиз қ абул қ иламиз). Ю қ орида келтирилган теоремалардан қ уйидаги хулосаларни чи қ ариш мумкин. 1-хулоса . К т ў пламнинг ҳ ар бир четки ну қ тасига P 1 , P 2 ,… P n векторлар системасига m та ў заро чизи қ ли бо ғ ли қ б ў лмаган векторлар системаси мос келади. 2-хулоса . X = ( x 1 , x 2 , …, x n ) K т ў пламнинг четки ну қ таси б ў лиши учун мусбат x i компоненталар P 1 x 1 + P 2 x 2 + … + P n x n = P 0 ёйилмада ў заро чизи қ ли бо ғ ли қ б ў лмаган P i векторларнинг коэффициентларидан иборат б ў лиши зарур ва етарли. 3-хулоса . Чизи қ ли программалаш масаласи таянч ечимларидан ташкил топган т ў плам K қ авари қ т ў пламнинг четки ну қ талар т ў пламига мос келади ва аксинча, ҳ ар бир таянч ечим K т ў пламнинг бирор четки ну қ тасига мос келади. 4-хулоса . Чизи қ ли программалаш масаласининг оптимал ечимини K т ў пламнинг четки ну қ талари орасидан қ идириш керак.

10.2. Чизиқли программалашнинг Симплекс масаласи Ўтган дарсда биз танишган симплекс усул билан ихтиёрий кўринишда берилган ЧП масаласини ечиш мумкин. Данциг яратган симплекс усул эса, ҳар бир тенгламада биттадан ажратилган ноъмалум (базис ўзгарувчи) қатнашиши шартига асосланган. Бошқача айтганда ЧП масаласи қуйидаги кўринишда берилгандагина Данциг усулини қўллаш мумкин: x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, (2) Y min = c 0 + c 1 x 1 + c 2 x 2 + … + c n x n (3) (1) системани вектор шаклида ёзиб олайлик P 1 x 1 + P 2 x 2 + … + P m x m + P m+1 x m+1 + … + P n x n = P 0 Бу ерда P 1 , P 2 , …, P m векторлар системаси m - ўлчовли фазода ўзаро чизиқли эркли бўлган бирлик векторлар системасидан иборат . Улар m ўлчовли фазонинг базисини ташкил қилади . Ушбу векторларга мос келувчи x 1 ,x 2 ,…,x m ўзгарувчиларни « базис ўзгарувчилар » деб атаймиз . x m+1 , x m+2 ,…, x n – базис бўлмаган ўзгарувчилар . Агар базис бўлмаган ўзгарувчиларга 0 қиймат берсак , базис ўзгарувчилар озод ҳадларга тенг бўлади . Натижада x 0 =(b 1 ,b 2 ,…,b m , 0,…, 0) ечим ҳосил бўлади . Бу ечим бошланғич ечим бўлади . Ушбу ечимга x 1 P 1 +x 2 P 2 +…+x m P m = P 0 ёйилма мос келади . Бу ёйилмадаги P 1 , P 2 , …, P m векторлар ўзаро эркли бўлганлиги сабабли топилган бошланғич ечим таянч ечим бўлади .)1( 1 1 2 2 1 1 2 2 1 1 1 1 1 1                                          m n mn m mm m n n m m n n m m b x a x a x b x a x a x b x a x a x                                                                                mmn nn n mm mm mm b b b p a a a p a a a p p p P ... , ... ,..., ... , 1 ... 0 0 ,..., 0 ... 1 0 , 0 ... 0 1 21 021 112 11 121

Симплекс жадвал қуйидаги кўринишда бўлади Базис вект. C баз P 0 C 1 C 2 … C m C m+1 … C k … C n P 1 P 2 … P m P m+1 … P k … P n P 1 C 1 b 1 1 0 … 0 a 1m+1 … a 1k … a 1n P 2 C 2 b 2 0 1 … 0 a 2m+1 … a 2k … a 2n … … … … … … … … … … … … P l C l b l 0 0 … 0 a lm+1 … a lk … a ln … … … … … … … … … … … … P m C m b m 0 0 … 1 a mm+1 … a mk … a mn y j =Z j - C j … m У 0 =? C j b j i =0 Δ 1 = 0 Δ 2 = 0 … Δ m =0 m y m+1 =? a i m+1 C i -C m+1 i = 0 … m y k =? a ik C i - C k i = 0 … m y n =? a in C i - C n i = 0 Агар барча устунларда y j £ 0 бўлса x =( x 1 ,x 2 ,…,x m ) = ( b 1 ,b 2 ,…,b m ) ечим оптимал ечим бўлади . Бу ечимдаги чизиқли функциянинг қиймати y 0 га тенг бўлади . Агар камида битта j учун y j ³ 0 бўлса, ҳам масаланинг оптимал ечими топилмаган бўлади. Шунинг учун топилган ечимни оптимал ечимга яқин бўлган ечимга алмаштириш мақсадида базисга шартни қаноатлантирувчи P k векторни киритиш керак. Агар P k базисга киритилса, эски базис векторлардан бирортасини базисдан чиқариш керак. Базисдан kkj y yy j   )(max 0 ekeiji aa b a b ik / ) / ( min 0                ekejej ikekejijij ekejej ikekeiijij ekee ikekeii ekee ikekeii xxx xxxxx ёки aaa aaaaa xxx xxxxx ёки abb aabbb / )/( / )/( / )/( / )/(

шарт ўринли бўлган P e вектор чиқарилади. Бу ҳолда a ek элемент ҳал қилувчи элемент сифатида белгиланди. Шу элемент жойлашган j -қатордаги P e вектор ўрнига у жойлашган устундаги P k вектор базисга киритилади. P e векторнинг ўрнига P k векторни киритиш учун симплекс жадвал қуйидаги формулалар асосида алмаштирилади. Симплекс жадвал алмашгандан сўнг яна қайтадан  j баҳолар аниқланади. Агар барча j лар учун  j бўлса, оптимал ечим топилган бўлади. Акс ҳолда топилган ечим бошқа ечим билан алмаштирилади. Умуман бу жараён оптимал ечим топилгунча ёки масаланинг чекли оптимал ечими мавжуд эмаслиги аниқлангунча такрорланади. Агар бирорта j учун  j >0 бўлиб бу устундаги барча a ij элементлар учун a ij £ 0 (i=1,…,m) шарт бажарилса, масаланинг мақсад функцияси чекли экстремумга эга бўлмайди. Фараз қилайлик, симплекс жадвалда оптималлик шарти (  j £ 0 i=1,…,n) бажарилсин. Бу ҳолда ечим X=B -1 P 0 формула орқали топилади. Бу ерда B=(P 1 , P 2 ,…, P m ) матрица базис векторлардан ташкил топган матрицадир. (1)-(3) масала учун B матрица m ўлчовли бирлик матрица, ва J m B -1 матрица ҳам бирлик матрица бўлганлиги сабабли X 0 = P 0 = (b  1 ,b  2 ,…,b  m , 0,…, 0) оптимал ечим бўлади. 1-мисол . Масалани симплекс усул билан ечинг x j ³ 0, (j=1, 2,…, 6) Y min = x 2 –3x 3 +2x 5 Ечиш. Белгилашлар киритамиз ва симплекс жадвални тўлдирамиз       10834 1242 723 6532 432 5321 xxxx xxx xxxx                                      1012 7 , 1 00 , 8 0 2 , 01 0 , 3 4 1 , 423 , 001 0654321 ppppppP

C = (0; 1; - 3; 0; 2) i Базис вект. C баз P 0 0 1 -3 0 2 0 P 1 P 2 P 3 P 4 P 5 P 6 1 P 1 0 7 1 3 -1 0 -2 0 2 P 4 0 12 0 -2 14 1 0 0 3 P 6 0 10 0 -4 3 0 8 1  j 0 0 -1 3 0 -2 0 1 P 1 0 10 1 5/2 0 1/4 -2 0 2 P 3 -3 3 0 -1/2 0 1/4 0 0 3 P 6 10 1 0 -5/2 0 -3/4 8 1  j -9 0 1/2 0 -3/4 -2 0 1 P 2 1 4 2/5 1 0 1/1 -4/5 0 2 P 3 -3 5 1/5 0 1 3/1 -2/5 0 3 P 6 10 11 1 0 0 -1/2 6 1  j -11 -1/5 0 0 -1/2 -8/5 0  j £ 0 . Оптимал ечим x = (0; 4; 5; 0; 0; 11) Y min = - 11. Сунъий базис усули Агар масаланинг шартларида ўзаро эркли бўлган m та бирлик векторлар (базис векторлар) қатнашмаса, улар сунъий равишда киритилади. Масалан, масала қуйидаги кўринишда берилган бўлсин: x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, (2) Y max = c 1 x 1 + c 2 x 2 + … + c n x n (3) Бу масалага x n+1 ³ 0, x n+2 ³ 0, …, x n+m ³ 0 қўшимча ўзгарувчилар киритилса , қуйидаги кегайтирилган масала ҳосил бўлади)1( 2 2 1 1 2 2 2 22 1 21 1 1 2 12 1 11       £                     £    £    m n mn m m n n n n b x a x a x a b x a x a x a b x a x a x a

x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, …, x n+m ³ 0, (5) Y min = - c 1 x 1 - c 2 x 2 - … - c n x n + 0(x n+1 +,…+ x n+m ) (6) Бу ҳолда P n+1 , P n+2 ,…, P n+m векторлар базис векторлар ва x n+1 ,x n+2 ,…,x n+m ўзгарувчилар «базис ўзгарувчилар» деб қабул қилинади. Агар берилган масала қуйидаги кўринишда бўлса: x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, (8) Y min = c 1 x 1 + c 2 x 2 + … + c n x n (9) бу масалага сунъий x n+1 ,x n+2 ,…,x n+m ўзгарувчилар киритиб қуйидаги кенгайтирилган масала ҳосил қилинади : x 1 ³ 0, x 2 ³ 0, …, x n ³ 0, x n+1 ³ 0,…, x n+m ³ 0, (11) Y min = - c 1 x 1 - c 2 x 2 - … - c n x n + M ( x n +1 +,…+ x n + m ) (12) бу ерда: M – етарлича катта мусбат сон. Сунъий базис ўзгарувчиларига мос келувчи P n+1 , P n+2 ,…, P n+m векторлар «сунъий базис векторлар» деб аталади.)4( 2 2 1 1 2 2 2 2 22 1 21 1 1 1 2 12 1 11                                          m mn n mn m m n n n n n n b x x a x a x a b x x a x a x a b x x a x a x a )7( 2 2 1 1 2 2 2 22 1 21 1 1 2 12 1 11                                    m n mn m m n n n n b x a x a x a b x a x a x a b x a x a x a ) 10( 2 2 1 1 2 2 2 2 22 1 21 1 1 1 2 12 1 11                                          m mn n mn m m n n n n n n b x x a x a x a b x x a x a x a b x x a x a x a

Берилган (7)-(9) масаланинг оптимал ечими қуйидаги теоремага асосланиб топилади. Теорема: Агар кенгайтирилган (10)-(12) масаланинг оптимал ечимида сунъий базис ўзгарувчилари нолга тенг бўлса, яъни: x n + i =0 ( i =1,…, m ) тенглик ўринли бўлса, у ҳолда бу ечим берилган (7)-(9) масаланинг ҳам оптимал ечими бўлади. Агар кенгайтирилган масаланинг оптимал ечимида камида битта сунъий базис ўзгарувчи нолдан фарқли бўлса, у ҳолда масала ечимга эга бўлмайди. 2-мисол . Масалани сунъий базис усули билан ечинг x j ³ 0, (j=1, 2,…, 4) Z max = 5x 1 +3x 2 + 4x 3  x 4 Ечиш . Масалага сунъий x 5 ³ 0 x 6 ³ 0 ўзгарувчилар киритамиз ва уни нормал кўринишга келтирамиз . x j ³ 0, (j=1, 2,…, 6) Z min =  5x 1  3x 2  4x 3 + x 4 +M(x 5 + x 6 ) Ҳосил бўлган масалани симплекс жадвалга жойлаштириб, уни симплекс усул билан ечамиз.    322 3223 4321 4321 xxxx xxxx    322 3223 64321 54321 xxxxx xxxxx

i Бази с вект. C баз P 0 -5 -3 -4 1 M M А.К P 1 P 2 P 3 P 4 P 5 P 6 1 P 5 M 3 1 3 2 2 1 0 1 2 P 6 M 3 2 2 1 1 0 1 1,5  j 6m 3m+ 5 5m+ 3 3m+ 4 3m-1 0 0 1 P 2 -3 1 1/3 1 2/3 2/3 1/3 0 3 2 P 6 M 1 4/3 0 -1/3 -1/3 -2/3 1 ѕ  j M-3 M+4 0 M+3 M-2 M-1 0 1 P 2 -3 3/4 0 1 3/4 3/4 1/2 -1/4 1 2 P 1 -5 3/4 1 0 -1/4 -1/4 -1/2 3/4 -  j -6 0 0 3 -2 1-M -3-M 1 P 3 -4 1 0 4/3 1 1 2/3 -1/3 2 P 1 -5 1 1 1/3 0 0 -1/3 2/3  j 9 0 -4 0 -5 -1-M -2-M Шундай қилиб симплекс усул бўйича 4- та қадамдан иборат яқинлашишда оптимал ечим топилди .  j £ 0. Оптимал ечим x=(1;0;1;0;0;0) Y min =-9. Кенгайтирилган масаланинг оптимал ечимидаги сунъий ўзгарувчилар 0га тенг ( x 5 =0, x 6 =0 ). Шунинг учун (теоремага асосан) берилган масаланинг оптимал ечими: x=(1;0;1;0); Z min =-9; Z max =9 ; бўлади. ? 10.3. Чизиқли программалаштиришнинг Транспорт масаласи Транспорт масаласи – чизиқли программалашнинг алохида хусусиятли масаласи бўлиб бир жинсли юк ташишнинг энг тежамли режасини тузиш масаласидир. Бу масала хусусийлигига қарамай қўлланиш соҳаси жуда кенгдир.

1. Масаланинг қўйилиши ва унинг математик модели m -та A i (i = 1,2,…, m) таъминотчиларда йиғилиб қолган бир жинсли a i миқдордаги маҳсулотни n -та B j истеъмолчиларга мос равишда b j (j=1,2,…,n) миқдорда етказиб бериш талаб қилинади. Ҳар бир i-таъминотчидан ҳар бир j-истеъмолчига бир бирлик юк ташиш йўл ҳаражати маълум ва у c ij – сўмни ташкил қилади. Юк ташишнинг шундай режасини тузиш керакки, таъминотчилардаги барча юклар олиб чиқиб кетилсин, истеъмолчиларнинг барча талаблари қондирилсин ва шу билан бирга йўл ҳаражатларининг умумий қиймати энг кичик бўлсин. Масаланинг математик моделини тузиш учун i-таъминотчидан j- истеъмолчига етказиб бериш учун режалаштирилган юк миқдорини x ij орқали белгилаймиз, у холда масаланинг шартларини қуйидаги жадвал кўринишда ёзиш мумкин: Таъминотчилар Истеъмолчилар Захиралар B 1 B 2 … B n A 1 c 11 x 11 c 12 x 12 … C 1n x 1n a 1 A 2 c 21 x 21 c 22 x 22 … C 2n x 2n a 2 … … … … … … A m c n1 x n1 c n2 x n2 … C nm x nm a m Талаблар b 1 b 1 … b 1 ?a i = ?b j Жадвалдан кўринадики , i- таъминотчидан j- истеъмолчига режадаги x ij – бирлик юк етказиб бериш йўл ҳаражати c ij x ij – сўмни ташкил қилади . Режанинг умумий қиймати эса , га тенг бўлади.     n j ij ij m i x c Z 1 1

Масаланинг биринчи шартига кўра, яъни барча юклар олиб чиқиб кетилиши шарти учун тенгликларга эга бўламиз; иккинчи шартга кўра, яъни барча талаблар тўла қондирилиши учун тенгликларга эга бўламиз; Шундай қилиб масаланинг математик модели қуйидаги кўринишни олади: чизиқли тенгламалар системасининг (3) x ij = 0, i=1,2,…,m; j=1,2,…,n шартларни қаноатлантирувчи шундай ечимини топиш керакки, бу ечим чизиқли функцияга энг кичик қиймат берсин. Бу моделда тенглик ўринли деб фараз қилинади. Бундай масалалар «ёпиқ моделли транспорт масаласи» дейилади. Теорема. Талаблар ҳажми захиралар ҳажмига тенг бўлган исталган транспорт масаласининг оптимал ечими мавжуд бўлади. ),1( 1 miax in j ij    ),1( 1 njbx jm i ij            m i jijn j iij njbx miax 1 1 ,...,2,1 , ,...,2,1 , )2( )1(    Þ  m i n j ijx c Z 1 max

2. Бошланғич таянч ечимни қуриш. Маълумки, ихтиёрий чизиқли программалаш масаласининг оптимал ечимини топиш жараёни бошланғич таянч ечимини куришдан бошланади. Масаланинг (1) ва (2) системалари биргаликда mn – та номаълумли m+n – та тенгламаларда иборат. Агар (1) системанинг тенгламаларини ҳадма- ҳад қўшсак, ва алохида (2) системанинг тенгламаларини ҳадма-ҳад қўшсак, иккита бир хил тенглама ҳосил бўлади. Бу эса (1) ва (2) дан иборат системада битта чизиқли боғлик тенглама борлигини кўрсатади. Бу тенглама умумий системадан чиқариб ташланса, масала m+n-1 та чизиқли боғлиқ бўлмаган тенгламалар системасидан иборат бўлиб қолади. Демак, масаланинг бузилмайдиган таянч ечими m+n-1 та мусбат компоненталардан иборат бўлади. Шундай қилиб, транспорт масаласининг бошланғич таянч ечими бирор усул билан топилган бўлса, (x ij ) – матрицанинг m+n-1 та компоненталари мусбат бўлиб, қолганлари нолга тенг бўлади. Агар транспорт масаласининг шартлари ва унинг таянч ечими юқоридаги жадвал кўринишда берилган бўлса, нолдан фарқли x ij – лар жойлашган катаклар «банд катаклар», қолганлари «бўш катаклар» дейилади. Агар банд катакларни вертикал ёки горизонтал кесмалар билан туташтирилганда ёпиқ кўпбурчак хосил бўлса, бундай хол циклланиш дейилади ва ечим таянч ечим бўлмайди. Демак, бирорта ечим таянч ечим бўлиши учун банд катаклар сони m+n-1 та бўлиб циклланиш рўй бермаслиги керак. Шимолий-ғарб усули. Транспорт масаласи жадвал кўринишида берилган бўлсин. Йўл ҳаражатларини хисобга олмай B 1 истеъмолчининг талабини A 1 таъминотчи хисобига қондиришга киришамиз. Бунинг учун a 1 ва b 1 юк бирликларидан кичигини A 1 B 1 катакнинг чап пастки бурчагига ёзамиз. Агар a 1 < b 1 бўлса, B 1 нинг эхтиёжини тўла қондириш учун A 2 B 1 катакка етишмайдиган юк

бирлигини A 2 дан олиб ёзамиз ва ҳ.қ. Бу жараённи A m B n катакка етгунча давом этдирамиз. Агар (5) шарт ўринли бўлса, бу усулда тузилган ечим албатта таянч ечим бўлади. 1-мисол. Транспорт масаласининг бошланғич ечимини топинг. Таъминотчилар Истеъмолчилар Захира хажми B 1 B 2 B 3 B 4 B 5 A 1 10 100 7 4 1 4 100 A 2 2 100 7 150 10 6 11 250 A 3 8 5 50 3 100 2 50 2 200 A 4 11 8 12 16 50 13 250 300 Талаб хажми 200 200 100 100 250 Минимал қиймат усули. Бу усулда бошланғич ечим қуриш учун аввал йўл ҳаражати энг кичик бўлган катакка a i ва b j лардан кичиги ёзилади ва кейинги энг кичик қийматли катакка ўтилади ва ҳ.қ. Бу усулда тузилган бошланғич ечимни бузилмаслик ва циклланишга текшириш шарт.

2-Мисол. Минимал қиймат усули билан бошланғич ечимини топинг. Таъминотчилар Истеъмолчилар Захира хажми B 1 B 2 B 3 B 4 B 5 A 1 10 7 4 1 100 4 100 A 2 2 200 7 50 10 6 11 250 A 3 8 5 3 2 2 200 200 A 4 11 8 150 12 100 16 13 50 300 Талаб хажми 200 200 100 100 250 3. Оптимал ечим қуришнинг потенциаллар усули Теорема: Агар транспорт масаласининг X * =(x * ij ) ечими оптимал бўлса, унга қуйидаги шартларни қаноатлантирувчи m+n -та сонлар системаси мос келади: X * ij > 0 лар учун U * i + V * j = C ij X * ij = 0 лар учун U * i + V * j ? C ij i=1,2,…,m; j=1,2,…,n. U * i ва V * j сонлар мос равишда « таъминотчи ва истеъмолчиларнинг потенциаллари » дейилади . Бу теоремага кўра бошланғич таянч ечим оптимал бўлиши учун қуйидаги икки шарт бажарилиши керак : а ) ҳар бир банд катак учун мос потенциаллар йиғиндиси шу катакдаги йўл ҳаражати қийматига тенг бўлиши керак : U * i + V * j = C ij (6) б ) ҳар бир бўш катак учун мос потенциаллар йиғиндиси шу катакдаги йўл ҳаражати қийматидан катта бўлмаслиги керак : U * i + V * j ? C ij (7)

Агар камида битта бўш катак учун (7) шарт бажарилмаса , кўрилаётган ечим оптимал бўлмайди ва бу ечимни базисга (7) шарт бузилган катакдаги номаълумни киритиш билан яхшилаш мумкин . Шундай қилиб навбатдаги таянч ечимни оптималликка текшириш учун аввал (6) шарт ёрдамида потенциаллар системаси қурилади ва сўнгра (7) шартнинг бажарилиши текширилади . 4. Потенциаллар усулининг алгоритми 1. Бошланғич таянч ечимни қуриш; 2. (6) шарт асосида потенциаллар системасини қуриш; бунда m+n-1 та банд катак учун m+n -та чизиқли тенглама хосил бўлади. Номаълумлар сони тенгламалар сонидан битта ортиқ бўлгани учун битта номаълум эркли бўлиб унга ихтиёрий қиймат, масалан ноль қиймати берилиб қолганлари мос тенгламалардан топилади; 3. Бўш катаклар учун (7) шарт текширилади; а) бу шарт барча бўш катаклар учун бажарилса, ечим оптимал бўлади ва ечиш жараёни тугайди; б) акс ҳолда ечим оптимал бўлмайди ва кейинги ечимга ўтишга киришилади; 4. Кейинги ечимга ўтиш учун (7) шарт бузилган катакларнинг ўнг паст бўрчагига ? ij = U i + V j - C ij қийматлар ёзиб чиқилади ва бу қийматларнинг энг каттаси мос келган катакка «+» ишора қўйилади. «+» ишора қўйилган катакдан бошлаб банд катаклар орқали цикл қурилади, яъни учлари банд катакларда ётган ёпиқ кўпбурчак хосил қилинади. Бу кўпбурчакнинг учларига бўш катакдаги «+» дан ихтиёрий йўналишда «-» ва «+» ишоралари қўйиб чиқилади. «-» ишорали катаклардаги юк бирликларидан энг ками танланади ва шу миқдор барча «-» ишорали катаклардан айирилиб, «+» ишорали катакларга қўшилади, натижада янги таянч ечим хосил бўлади.

Бу жараён чекли сонда қайтарилгандан сўнг албатта оптимал ечим хосил бўлади. Бу алгоритмни қуйидаги мисолда батафсил кўриб чиқамиз: (охирги жадвалдаги ечим давом этдирилади). 5. Очиқ моделли транспорт масаласи Юқорида талаб ва таклифларнинг умумий миқдорлари тенг бўлганда масала «ёпиқ моделли транспорт масаласи» дейилади, деган эдик. Акс ҳолда масала очиқ моделли бўлиб унинг оптимал ечимини топиш учун ёпиқ моделга келтирилади ва потенциаллар усули қўлланилади. Очиқ моделли масалани ёпиқ моделга келтириш учун қўшимча «сохта» таъминотчи ёки истеъмолчи киритилади, уларнинг заҳираси ёки талаб ҳажми a m+1 = ?b j - ?a i ёки b n+1 = ?a i - ?b j бўлади. Сохта таъминотчидан реал истеъмолчиларга ёки реал таъминотчилардан сохта истеъмолчиларга амалда юк ташилмагани учун йўл ҳаражатлари нолга тенг қилиб олинади (C i,n+1 = 0; C m+1,j = 0). Натижада ёпиқ моделли масала ҳ осил бўлади. 3-мисол : ?a i > ?b j – бўлган ҳол, учун масалани ечинг. Таъминотчилар Истеъмолчилар Захира ҳ ажми B 1 B 2 B 3 B 4 B 5 B n+1 A 1 10 7 4 1 4 0 100 A 2 2 7 10 6 11 0 250 A 3 8 5 3 2 2 0 200 A 4 11 8 12 16 13 0 300 Талаб ҳ ажми 200 150 100 100 200 100

O'xshashlar

Чизикли программалаштириш назарияси

Чизикли программалаштиришнинг асосий масаласи

Чизикли программалаштириш масаласининг базис режаси

Чизикли программалаштириш масаласининг геометрик маъноси

Математик дастурлаш