Неоплазия, умумий тушунчалар. Эпителий ўсмалари, Мезенхимал ўсмалар, Меланинли ва нерв тўқима ўсмалари - Медицина - Презентации

Неоплазия, умумий тушунчалар. Эпителий ўсмалари, Мезенхимал ўсмалар, Меланинли ва нерв тўқима ўсмалари

Загружено в:

30.04.2024

Скачано:

0

Размер:

31676.655273438 KB

Неоплазия, умумий тушунчалар. Эпителий ўсмалари, Мезенхимал ўсмалар, Меланинли ва нерв тўқима ўсмалари

ЎСМА – Опухоль – новообразование - бластома  ЎСМА – мўжизавий патологик жараён бўлиб, ҳужайраларнинг тўхтовсиз, бошқарувсиз, чегарасиз кўпайишидир.  ЎСМАЛАР – Организмнинг деярлик барча тўқима ва ҳужайраларидан ўсиши мумкин, нафақат инсонда, балки хайвонлар ва айрим ўсимликларда ҳам учрайди.  ЎСМАЛАРДА ҲУЖАЙРАЛАР КЎПАЙИШИ назоратсиз, бошқарувсиз, яъни автоном ҳолда амалга ошади.  Яллиғланиш, регенерация, гиперплазия, организация, инкапсуляция- ларда ҳужайралар кўпайиши маълум мақсадда амалга ошади ва етилиб, дифференциалланиш билан якунланади.  Ўсма ҳужайраларида янги хусусиятлар пайдо бўлади: АНАПЛАЗИЯ – ўсма ҳужайрасида эмбрионал хусусиятлар пайдо бўлиши; КАТАПЛАЗИЯ – орқага қайтиб ўсиш хусусияти.

• Дунёда ҳар йили хавфли ўсмалар билан 6,5 млн одам касалланади, 4,5 млн ундан ўлади. • Иқтисодий ривожланган Давлатларда инсониятнинг умумий ўлими сабаблари ичида ўсмалар иккинчи ўринда туради. 2010 йил рак йили деб эълон қилинган. • Қон яратувчи ва лимфоид тўқима хавфли ўсмалари эркакларда 1,5 марта; меьда ва қизилўнгач раки 2 марта; ўпка раки – 4,5 марта кўп учрайди. • Охирги йилларда ўпка, сут безлари ва тўғри ичак раклари кўрсатгичлари кескин ошиб бормоқда. ЎСМАЛАР эпидемиологияси

Ўсмаларнинг жойланиши ва жинсга қараб учраш даражаси

Ҳар хил аъзолар ракларидан ўлим кўрсатгичлари

• Ўсмалар сабаблари ҳужайралардаги 4та геннинг мутацияга учрашига боғлиқ. Онкоген, протоонкоген, Апоптоз, пролиферация • Морфологлар ўсмаолди жараёнларни – фон ўзгаришлар (дистрофия, атрофия, гиперплазия, метаплазия) деб ҳисоблайди. • Бу жараёнларнинг хавфли ўсмага айланиши қуйидагича: • ГИПЕРПЛАЗИЯ МЕТАПЛАЗИЯ I-даражали ДИСПЛАЗИЯ II-дар. ДИСПЛАЗИЯ IIIдаражали ДИСПЛАЗИЯ “РАК IN SITU”ЎСМАЛАРНИНГ САБАБЛАРИ

• 1) ХАВФСИЗ. 2) ХАВФЛИ. 3) МАХАЛЛИЙ ЎСУВЧИ • ГИСТОГЕНЕТИК хусусияти бўйича: • I. Аъзоларга хос бўлмаган эпителий ўсмалари. • II. Аъзоларга хос эпителий ўсмалари. • III. Мезенхимал ўсмалар. • IV. Меланинли тўқима ўсмалари. • V. Нерв тизими ва мия пардалари ўсмалари. • VI. Қон тизими ўсмали касалликлари. • VII. Тератомалар ЎСМАЛАРНИНГ ТУРЛАРИ ВА ТАСНИФИ

ТЎҚИМА ХАВФСИЗ ХАВФЛИ Эпителий Полип Аденома Папиллома Рак Канцер Карцинома Саратон Мезенхимал тўқималар Тўқима ва ҳужайранинг лотинча номига +ома Тўқима ва ҳужайранинг лотинча номига +саркома Нерв тўқимаси Ҳужайралар номига +ома + бластома Меланинли тўқима Невус Меланома Қон яратувчи ва лимфоид тўқима Йўқ Лимфосаркома, Лимфома, ЛейкозЎСМАЛАРНИНГ НОМЛАНИШИ

ХАВФСИЗ ХАВФЛИ 1.Етилган, типик ҳужайралардан ўсади 1.Етилмаган, атипик ҳужайралардан ўсади 2.Ўсиши секин, чегарали - Экспансив 2.Ўсиши тез, чегарасиз - Инфильтратив 3.Тўқима атипизми хос 3. Тўқима атипизми мавжуд 4. Йўқ 4. Ҳужайра атипизми хос 5. Йўқ 5. Метастазлар беради 6. Йўқ 6. Рецидив беради 7. Маҳаллий таъсир кўрсатади 7. Ҳам маҳаллий, ҳам умумий таъсир кўрсатади 8. Малигнизацияланиши мумкин 8. Орқага, хавфсизга қайтмайди 9. Йўқ 9. Иккиламчи ўзгаришлар бор 10. Йўқ 10. КахексияХАВФСИЗ ВА ХАВФЛИ ЎСМАЛАРНИНГ ФАРҚИ

• 1. ЭКСПАНСИВ – секин, чегараланган, ич-ичидан атроф тўқималарни четга суриб ўсиш. Хавфсиз ўсмага хос. • 2. АППОЗИЦИОН – меёрий ҳужайраларнинг неопластик трансформацияланишидан хавфли ўсмага айланиб ўсиши. • 3. ИНВАЗИВ ёки ИНФИЛЬТРАТИВ – атроф тўқималарни бузиб, ёриб, деструкциялаб, тарқалиб ўсиш. Хавфли ўсмаларга хос. • 4. ЭНДОФИТ – хавфли ўсма ҳужайраларининг аъзо девори ичига инфильтрацияланиб, ўсиб кириб тарқалиши. • 5. ЭКЗОФИТ – аъзо ичи бўшлиғига ўсманинг экспансив ҳолда ўсиб чиқиши. • 6. УНИЦЕНТРИК – ўсманинг бир жойдан ўсиб чиқиши. • 7. МУЛЬТИЦЕНТРИК – ўсманинг бир нечта жойдан ўсиши. ЎСМАЛАРНИНГ ЎСИШ ТУРЛАРИ

ТЎҚИМА АТИПИЗМИ – Ўсма тўқимасида ҳужайралар, толали тузилмалар ва томирлар бетартиб, яъни ҳар хил йўналишда жойланиши ҲУЖАЙРА АТИПИЗМИ – Хавфли ўсма тўқимасида ҳужайраларнинг ҳар хиллиги, ядросининг катта-кичиклиги, тўқ-очлиги, митозлар кўплигиХАВФСИЗ ВА ХАВФЛИ ЎСМАЛАРНИНГ ФАРҚИ

МЕТАСТАЗ – хавфли ўсма ҳужайраларининг гематоген, лимфоген, периневрал ва туташиш (кантакт) йўллари билан бошқа аъзоларга тарқалиши. • ЛИМФОГЕН ГЕМАТОГЕН

• САРКОМАЛАР → асосан қон оқими (гематоген) билан метастазланади. • РАК → кўпинча лимфа оқими (лимфоген) метастазланади. • БЛАСТОМАЛАР → периневрал метастазланади. • Меъда-ичак йўли РАКлари баъзида РЕТРОГРАД йўл билан метастазланиши мумкин. • - агар рак аёлларда тухумдонга метастазланса – КРУКЕНБЕРГ метастази дейилади. • - агар рак йўғон ичакга метастазланса – ЩНИЦЛЕР метастази дейилади. • - агар рак бўйин соҳа лимфа тугунларига метастазланса – ВИРХОВ метастазлари дейилади. ХАВФЛИ ЎСМАЛАРНИНГ МЕТАСТАЗЛАНИШИ

• МЕТАСТАЗ айрим хавфли ўсмаларда, яъни меланома, хорионкарциномада дарҳол пайдо бўлади ва жуда тез ўсади. • МЕТАСТАЗ баъзида, масалан: сут бези ракида 7-10 йилдан кейин пайдо бўлиши мумкин. • Меъда РАКи ўлчами 1-2 см бўланида, унинг жигардаги метастази 10-20 смгача катталашади. • РЕЦИДИВ – ўсма олиб ташлангандан кейин ўз жойидан ёки бошқа жойдан қайта ўсиб чиқиши. ХАВФЛИ ЎСМАЛАРНИНГ ХУСУСИЯТЛАРИ

ЭПИТЕЛИЙ ХАВФСИЗ ЎСМАЛАРИ  Эпителийнинг аъзога хос эмас ўсмалари, бу – эпидермис, оғиз бўшлиғи, қизилўнгач, эндометрий, пешоб йўллари эпителийсидан ўсувчи хавфсиз ва хавфли ўсмалардир.  ПАПИЛЛОМА – papilla – сўрғичли хавфсиз ўсма.  Тери, мугузланмайдиган ясси эпителийли шиллиқ пардалар: оғиз бўшлиғи, овоз бойламлари, буйрак жоми ва йўллари, сийдик пуфагидан ўсади.  Эпидермис қалинлашган, базал мембрана сақланган стромаси сўрғичлар пайдо қилиб ўсган

• АДЕНОМА – без аъзолар хавфсиз ўсмаси. • Без эпителийси меёр тузилишга эга, базал мембранада жойлашган. • Ўсмада без тузилмалари строма элементлари билан ҳар хил нисбатта. • Гистологик тузилиши бўйича: 1)фиброаденома; 2) ацинар; 3)альвеоляр; 4)тубуляр; 5) трабекуляр; 6)сўрғичли аденома. ЭПИТЕЛИЙ ХАВФСИЗ ЎСМАЛАРИ

• ПОЛИП – призматик эпителий қоплаган шиллиқ пардалар хавфсиз ўсмаси. • Сўрғич пайдо қилиб ўсган стромада жойлашган призматик эпителий меёр тузилишга эга, базал мембранаси бузилмаган. • Гистологик тузилиши бўйича бундай ўсмани аденоматоз полип дейилади. ЭПИТЕЛИЙ ХАВФСИЗ ЎСМАЛАРИ

РАК дифференциалланмаган ва етилмаган эпителий ҳужайраларидан ўсади. Микроскопик формалари: 1) “ Carcinoma in situ”; 2) Ясси эпителийли рак; 3) Аденокарцинома; 4) Шилимшиқли рак; 5) Трабекуляр рак; 6) Майда ҳужайрали рак; 7) Фиброзли рак (скирр); 8) Медулляр рак (мозговик). • “ Carcinoma in situ” • Атипик ҳужайралар эпителий қатлами ичида, атрофга тарқалмаганЭПИТЕЛИЙ ХАВФЛИ ЎСМАЛАРИ - РАК

Мугузланмайдиган ясси эпителийли рак • Мугузланадиган ясси эпителйили ракЭПИТЕЛИЙ ХАВФЛИ ЎСМАЛАРИ - РАК

Аденокарцинома – Безли рак • Шилимшиқли рак ЭПИТЕЛИЙ ХАВФЛИ ЎСМАЛАРИ - РАК

Базал ҳужайрали рак – Базалиома - тери • Оқиш ҳужайрали рак • Буйрак пўстлоқ қавати ЭПИТЕЛИЙ ХАВФЛИ ЎСМАЛАРИ - РАК

• МЕЗЕНХИМА – онтогенезда бириктирувчи тўқима, томирлар, мушаклар, таянч-харакат аппарат тўқималари, сероз пардалар, қон тизими тўқима ва ҳужайраларини пайдо қилади. • МЕЗЕНХИМА нинг ўзидан ҳам туғма, яъни эмбрионал аралаш таркибли ўсмалар ўсиши мумкин. • ХАВФСИЗ ЎСМАЛАРИ – тўқима ёки ҳужайранинг лотинча номига +ОМА қўшиб номланади: остеома, хондрома, липома, лейомиома, рабдомиома ва х. • ХАВФЛИ ЎСМАЛАРИ - тўқима ёки ҳужайранинг лотинча номига +САРКОМА қўшиб номланади: остесаркома, хондросаркома, липосакрома, лейомиосакрома, рабдомиосаркома ва х. МЕЗЕНХИМАЛ ТЎҚИМА ЎСМАЛАРИ

Тўқима Хавфсиз Хавфли 1) Бириктирувчи тўқима (фиброз тўқима) Фиброма: қаттиқ, юмшоқ, десмоид Фибросаркома: дифференциалланган, дифференциалланмаган 2) Ёғ тўқима (қўнғир ёғ) Липома (гибернома) Липосаркома 3) Силлиқ мушак Лейомиома Лейомиосаркома 4) Кўндаланг тарғил мушак Рабдомиома Рабдомиосаркома 5) Қон томирлар Гемангиома: капилляр, веноз, каверноз, гломусангиома Ангиосаркома: саркома гемангиоэедотелиал ва гемангиоперицитар 6) Лимфа томирлар Лимфангиома Лимфангиосаркома 7) Синовиал парда Синовиома Синовиал саркомаМЕЗЕНХИМАЛ ТЎҚИМА ЎСМАЛАРИ 8) Мезотелий Мезотелиома Мезотелий саркома 9) Суяк тўқима Остеома Остеосаркома 10) Тоғай тўқима Хондрома Хондросаркома

Фиброма (тери дермасида) • ФибросаркомаМЕЗЕНХИМАЛ ТЎҚИМА ЎСМАЛАРИ

Хондрома • ХондросаркомаМЕЗЕНХИМАЛ ТЎҚИМА ЎСМАЛАРИ

Жигар каверноз гемангиомаси • ЛимфангиомаМЕЗЕНХИМАЛ ТЎҚИМА ЎСМАЛАРИ

МЕЛАНИНЛИ ТЎҚИМА ЎСМАЛАРИ • МЕЛАНОЦИТЛАР нейроген ҳужайралар бўлиб, улар асосан тери эпидермисининг базал қаватида, кўз рангли пардасида жойлашган ва барча ички аъзоларда ҳам учраши мумкин. • Меланоцитлардан ўсган хавфсиз ўсмани НЕВУС , хавфли ўсмани МЕЛАНОМА дейилади. • НЕВУС кўпинча юз терисида, тана терисида тўқ рангли бўртмачалар кўринишида учрайди. • НЕВУС нинг бир қанча формалари аниқланган: 1) Эпидермис ва дерма чегараси невуси; 2) Дермаичи невуси; 3) Аралаш невус; 4)Эпителиоид ҳужайрали невус; 5) Хаворанг невус.

• МЕЛАНОМА , хавфли меланома, меланобластома, меланокарцинома, бу – жуда хавфли ўсма бўлиб, жуда тез метастазланади. • МЕЛАНОМА кўпинча тери, кўз рангли пардаси, мия пардалари, буйрак усти бези мия қавати, хатто шиллиқ пардаларда ҳам учрайди. • МЕЛАНОМА кўпинча невусдан малигнизацияланиб ўсади. • Макро- бинафша ва қора доғли жигарранг, кўкиш-қора рангли тугунча ва тарқоқ кўринишга эга. • Микро- чўзинчоқ, полиморф баъзида ясси атипик ҳужайралардан иборат. Уларнинг цитоплазмасида сариқ- қўнғир пигмент аниқланади. Пигментсиз меланома ҳам учрайди. МЕЛАНОМА барвақт гематоген ва лимфоген метастазлар беради. МЕЛАНИНЛИ ТЎҚИМА ЎСМАЛАРИ

• НЕВУС • МЕЛАНОМАМЕЛАНИНЛИ ТЎҚИМА ЎСМАЛАРИ

НЕРВ ТИЗИМИ ВА МИЯ ПАРДАЛАРИ ЎСМАЛАРИ • НЕРВ ТИЗИМИ ўсмалари марказий, периферик, вегетатив нерв, ҳамда мезенхимал тузилмаларидан ўсади. • НЕЙРОГЕН ЎСМАЛАР ҳам гистологик тузилиши бўйича хавфсиз ва хавфли бўлиши мумкин, лекин улар жойланиши бўйича барчаси хавфли ҳисобланади. • НЕЙРОЭКТОДЕРМАЛ ЎСМАЛАР келиб чиқиши дисонтогенезли бўлиб, онтогенезда ривожланмасдан қолган ҳужайралардан ўсади. • Марказий нерв система хавфли ўсмалари фақат бош мия чаноғи ичида, яъни бош мия тўқимасининг бошқа соҳаларига метастазланади. Миядан ташқари, тананинг ички аъзоларига метастазланмайди.

НЕЙРОЭКТОДЕРМАЛ ЎСМАЛАР Астроцит, астробласт Астроцитома Астроцитобластома Олигодендроглиоцит Олигодендроглиома Олигодендроглиобла стома Эпендимоцит Эпендимома Эпендимобластома Хориоидэпителий Хориоид папиллома Хориоидкарцинома Ганглионейроцит Ганглионеврома Ганглионейробласто ма Медуллобласт - Медуллобластома Глиобласт - Глиобластома Менингиал томир ва мия пардалари ўсмалари Менинготелий Менингиома Менингеал саркомаНЕРВ ТИЗИМИ ВА МИЯ ПАРДАЛАРИ ЎСМАЛАРИ

• АСТРОЦИТОМА энг кўп учрайдиган ўсма. • У ёш болалар ва ўсмирларда, бош миянинг барча соҳаларида учрайди. • Диаметри 5-10 см, чегараси ноаниқ, тўқимаси оқиш. • Ўсма тўқимасида томирлари кам, секин ўсади. • 3 та варианти мавжуд: • 1) Фибрилляр астроцитома; • 2)Протоплазматик астроцитома • 3) Аралаш таркибли НЕЙРОЭКТОДЕРМАЛ ЎСМАЛАР • Фибрилляр астроцитома • Протоплазматик астроцитома

• ОЛИГОДЕНДРОГЛИОМА нисбатан кам учрайди. • Думалоқ ва овал ядроли, цитоплазмаси оч бўялади. • Бу ўсма секин ўсади. • Стомасида юпқа деворли майда томирлар кўп. • Томир девори мукоид бўкишга учрайди. • Ўсма тўқимасида киста ва охакланиш ўчоқлари пайдо бўлади НЕЙРОЭКТОДЕРМАЛ ЎСМАЛАР • Олигодендроглиома • Анапластик олигодендроглиома

• ЭПЕНДИМОМА бош мия қоринчалари девори эпендимасидан ўсади. • Интра- ва экстравентрикуляр тугунлар пайдо қилади • Микро- томирлар атрофида уни- ва биполяр ҳужайралар “псевдорозеткалар” пайдо қилади • Ўсма тўқимасида киста ва некрозлар аниқланади. НЕЙРОЭКТОДЕРМАЛ ЎСМАЛАР • Эпендимома • Анапластик эпендимома

• ХОРИОИД ПАПИЛЛОМА бош мия қоринчалари томирлар тўри эпителийсидан ўсади. • У қоринча ичига ўсган сўрғичли тугундан иборат. • Кўп сонли сўрғичлар юзасини призматик ва кубсимон эпителий қоплаган. НЕЙРОЭКТОДЕРМАЛ ЎСМАЛАР • Хориоид папиллома • Анапластик папиллома

• ГАНГЛИОНЕВРОМА • Кам учрайдиган хавфсиз ўсма. • 3-қоринча соҳасида кўп ўсади, айрим ҳолларда катта ярим шарларда ҳам ўсиши мумкин. • Тўқимаси етилган, бетартиб жойлашган ганглиоз нерв ҳужайраларидан ташкил топган. НЕЙРОЭКТОДЕРМАЛ ЎСМАЛАР • Ганглионеврома Анапластик папиллома

• ГЛИОБЛАСТОМА • Глиал ҳужайралардан ўсувчи хавфли ўсма. • Учраши бўйича 2-ўринда туради, тез ўсади. • Бош миянинг оқ моддасида жойлашади. • 40-60 ёшли кишиларда кўп учрайди. • Ҳужайра атипизми кучли ривожланган. НЕЙРОЭКТОДЕРМАЛ ЎСМАЛАР • Глиобластома Глиобластома

• МЕДУЛЛОБЛАСТОМА • Бу хавфли ўсма энг етилмаган ҳужайралар медуллобластлардан ўсади. • Асосан миячада учрайди. • Ёш болаларда аниқланади. • Ҳужайра атипизми кучли ривожланган, жуда хавфли ўсма ҳисобланади. НЕЙРОЭКТОДЕРМАЛ ЎСМАЛАР • Медуллобластома Медуллобластома

• МЕНИНГИОМА мия юмшоқ пардасидан ўсади. • Ўргимчак тўрига ўхшаш пардадан ўсса арахноидэндотелиома дейилади. • Бу ўсма мия пардаларига ёпишган ҳолдаги қаттиқ ўсма ҳисобланади. • Тўқимаси айлана жойлашган ҳужайра тўпламларидан иборат. МЕНИНГИАЛ ВА МИЯ ПАРДАЛАРИ ЎСМАЛАР • Менингиома Псамома

• НЕВРИНОМА нейролеммома, шваннома. • Кўп учрайдиган ўсма. • Таёқсимон ядроли шванн ҳужайраларидан ўсади. • Бетартиб ретикуляр тўр пайдо қилиб жойлашиши мумкин Ретикуляр невринома • Ритмик тузилишга эга бўлиши мумкин – Фассикуляр невринома ПЕРИФЕРИК НЕРВ ТИЗИМИ ЎСМАЛАР • Ретикуляр невринома • Фассикуляр невринома

Похожие

Ўсмалар

Тўқима гормонлари

Қалқонсимон без касалликлари

Ўсмалар патофизиологияси

Йугон ичак саратони