logo

Лаплас тенгламаси учун чегаравий масалалар Дирехле масаласини икки улчовли лаплас тенгламаси учун ферье методи билан ечиш

Загружено в:

11.09.2022

Скачано:

0

Размер:

192.5 KB
Лаплас тенгламаси учун чегаравий масалалар Дирехле масаласини икки улчовли лаплас тенгламаси учун ферье методи билан ечиш Режа: 1. Декарт ва қутб координаталар системасида Лаплас тенгламаси. 2. Дирехле масаласи. 3. Дирехле масаласини Лаплас тенгламаси учун Фурье методи билан ишлаш. 4. Хулоса. Лапас тенгламаси мос равишда Декарт ва қ утб координаталар системасида0 t u y u x u 2 2 2 2 2 2         0 t u u r 1 r r r r 1 2 2 2 2 2                    (2) ê¢ðèíèøäà á¢ëàäè.  ñèðò áèëàí ÷åãàðàëàíãàí áèðæèíñëè  æèñì áåðèëãàí á ¢ëñèí. Æèñìíèíã òóðëè íó қ òàëàðèäà òåìïåðàòóðà                 2 2 2 2 2 2 2 t u y u x u a t u тенгламани қаноатлантиради. Агар процесс стационар бўлса яъни температура вақт t га боғлиқ бўлмасдан фақат жисм нуқталарининг координаталарига боғлиқ бўлса, у ҳолда 0 t u    бўлади. Демак, температура 0 t u y u x u 2 2 2 2 2 2         тенгламани қаноатлантиради.  æèñì è÷èäà (1)-òåíãëàìàíè қàíîàòëàíòèðóâ÷è âà ñèðòíèí㠝 àð áèð Ì íóқòàñèäà áåðèëãàí   M f u  (3) қийматни қабул қилувчи  z,y,x u функция топилсин. Бу масала Дрихле масаласи дейилади. Ушбу 0 y u x u 2 2 2 2       ёки 0 u   (1) икки ўлчовли Лаплас тенгламасини қарайлик. Текисликда Дрихле масаласи қуйидагича таърифлнади: Г контур билан ўралган Д соҳада шундай  y,x u гармоник функция топиш керакки, у Г чизиқ устида берилган  y,x f функцияга тенг бўлсин. Доира учун Дирехле томонидан қўйилган қуйидаги масалани қарайлик. G айлана билан ўралган доиравий пластинка чегарасида айлананинг координаталарига боғлиқ бўлган ўзгармас температура сақланган бўлса, доиранинг ички нуқталарида  y,x u температуранинг стационар тақсимланишини аниқланг. Бошқача айтганда доиранинг нуқталарида (1) тенгламани ва  y,x f u   (2) ёки  ,r f u Rr   (2’) чегаравий шартни қаноатлантирувчи узлуксиз  y,x u функцияни топиш керак, бунда  y,x f      ,rf функция ва унинг ҳосилаларини узлуксиз функциялар деб ҳисоблаймиз. Бу масалани икки ўлчовли цилиндрик (қутб) координаталар системасида ечиш анча қулай. Маълумки, икки ўлчовли Лаплас теоремасини қутб координаталар системасида 0 u r 1 r u r 1 r u u 2 2 2 2 2             ¸êè 0 u r u r r u r 2 2 2 2 2           (1’) ¸çèø ìóìêèí. (1’) íèíã å÷èìèíè   r R u   (3) кўринишда излаймиз . (3)ни (1’)га қўйиб қуйидагини ҳосил қиламиз.        2 2 k r R r Rr r R r          (4) Áó òåíãëèêíè ÷àï қ èñìè r ãà, ¢íã қ èñìè  ãà áîëè қ á¢ëìàãàíëèãè ó÷óí óíè 2k  áèëàí áåëãèëàäèê. (4) äàí:     0 k2       (5)    0 r R k r Rr r R r 2 2      (5’) îñèë á¢ëàäè. (5)íèíã óìóìèé å÷èìè     k sinB k cosA   (6) À, ëàð èõòè¸ðèé ¢çãàðìàñ ñîíëàð. (5’) íèíã å÷èìèíè  mr r R  ê¢ðèíèøäà èçëàéìèç, âà .k m,0 k m 2 2    Øóíäàé қ èëèá (5’) òåíãëàìàíèíã èêêèòà ÷èçè қ ëè ýðêëè õóñóñèé k k r, r  å÷èìèíè òîïàìèç. (5’) íèíã óìóìèé å÷èìè  k k Dr cr r R    (7) á¢ëàäè. (6), (7)íè (3)ãà қ ¢éñàê,   k k k k k k k r D r c k sin B k cos A u       (8)  îñèë á¢ëàäè. (8) ôóíêöèÿ 0 k íèíã қ èéìàòèäà (1’)íèíã å÷èìè á ¢ëàäè. 0 k á¢ëñà (5), (5’) òåíãëàìàëàð қ ¢éèäàãè ê¢ðèíèøãà êåëàäè     0 r R r Rr,0          r ln D C B A u 0 0 0 0 0    (8’)  îñèë á¢ëàäè. Å÷èì  íèíã äàâðèé ôóíêöèÿñè á¢ëèøè êåðàê, ÷óíêè r íèíã áèðãèíà қ èéìàòèäà  âà   2 ó÷óí å÷èìíèíã áèðãèíà қ èéìàòèãà ýãà á¢ëèøèìèç êåðàê, áóíãà ñàáàá øóêè, äîèðàíèíã áèðãèíà íó қ òàñè қ àðàëìî қ äà. Øóíèíã ó÷óí (8’) äà 0 B0 á¢ëèøè êåðàê. Áóíäàí òàø қ àðè áèð äîèðàäà óçëóêñèç âà ÷åêëè å÷èìíè èçëàéìèç. Äåìàê, äîèðà ìàðêàçèäà 0 r äà å÷èì ÷åêëè á¢ëèøè, øóíãà ê¢ðà (8’) äà 0 D0 á¢ëèøè (8) äà ýñà 0 Dk á¢ëèøè êåðàê. Áó îëäà 2 1 C, C A u 0 0 0 0   äåñàê 2 A u 0 0 (8’’)  îñèë á¢ëàäè. Áåðèëãàí òåíãëàìà ÷èçè қ ëè, áèð æèíñëè á¢ëãàíè ó÷óí (8)íèíã éèèíäèñè àì å÷èì á¢ëàäè. éèèíäè  íèíã äàâðèé ôóíêöèÿñè á ¢ëèøè êåðàê. Áó ýñà (8)äàãè àð áèð қ ¢øèëóâ÷è  íèíã äàâðèé ôóíêöèÿñè á¢ëàäè. Áóíèíã ó÷óí k áóòóí қ èéìàòëàð қ àáóë қ èëèøè êåðàê (àãàð (4) òåíãëèêíèíã қ èñìëàðèíè 2k ãà òåíãëàá îëãàíèìèçäà, äàâðèé å÷èì îñèë қ èëìàãàí á¢ëàð ýäèê). Äåìàê,           1n n n n 0 r n sin B n cos A 2 A ,ru    (9) áóíäà è òè¸ðèé ¢çãàðìàñ n C n A âà n B ãà êèðèòèëãàí. nA âà nB ëàðíè (2) øàðòíè қ àíîàòëàíòèðàäèãàí қ èëèá îëàìèç. (9) äàí (2) øàðòãà àñîñàí:           1n n n n 0 R n sin B n cos A 2 A f    (10) (10) òåíãëèê ¢ðèíëè á¢ëèøè ó÷óí   f ôóíêöèÿ   ,  äà Ôóðüå қ àòîðèãà ¸éèëèøè âà n nn n RB,RA Ôóðüå êîýôôèöèåíòëàðè á¢ëèøè êåðàê. Ôóðüå êîýôôèöèåíòëàðèíè òîïèø ôîðìóëàñèãà àñîñàí               ntdt sintf R 1 B, ntdt costf R 1 A n n n n (11) Àãàð (10) қ àòîð òåêèñ ÿ қ èíëàøóâ÷è á¢ëñà, êîýôôèöèåíòëàðè (11) ôîðìóëà áèëàí òîïèëãàí. (9) қ àòîð қ ¢éèëãàí ìàñàëàíèíã å÷èìè á ¢ëàäè. Адабиёт: 1. Н.С.Пискунов Дифференциал ва интеграл ҳисоб. II том. Ўқитувчи, 1974 й. [418-420 бетлар], [426-429 бетлар]. 2. Т.Н.Нуримов. Математик физика методлари. Ўқитувчи, 1988 й. [155-166 бетлар]. И.Г.Араманович и В.И.Левин. Уравнения математической физики. Наука, Москва 1969 г. [226-230 бетлар], [267-271 бетлар]. www . ziyonet . uz Математик физика методларидан маърузалар матни Йўлдошев Э.О., Карашева